Разлика между версии на „Магнитна индукция“

редакция без резюме
'''Магнитната индукция''', (наричана още ''[[плътност]] на магнитния поток'') е [[вектор|векторна величина]], при която [[сила|силата]], действаща върху [[ток|токов]] елемент, е равна на векторното произведение на този елемент и магнитната индукция.Магнитната индукция в дадена точка от полето зависи от формата на проводника, по който тече токът източник на полето.Друго нейно свойство е че намалява с увеличаване на разстоянието от източника и е право пропорционална на тока, който създава полето[[Токов елемент]] се нарича произведението от дължината на проводника и големината на тока, който тече по него. Магнитната индукция се означава с В и се измерва в [[тесла]] (Т).F=B.I.L където F е силата която действа върху проводника, B е магнитната индукция, I токът през проводника, L дължината на проводника. Тази формула е извества и като "Закон на Ампер"
{{физика-мъниче}}Посоката на магнитнта индукция можем да открием чрез правилото на дясната ръка(ако палецът сочи посоката на тока, а магнитната сила излиза перпендикулярно от дланта, опънатите пръсти сочат посоката на магнитната индукция)Представа за посоката на магнитната индукция получаваме от манитните индукционни линии-ориентирани по посока на полето мислени линии, чито допирателни вив всяка точка съвпадат с направлението на магнитната индукция.Ориентация по полето означава, че за един постоянен магнит тези линии излизат от севернияи и влизат в южния му полюс.Манитните индукционни линии са затворени линиии.Магнитните индукжионнииндукционни линии са затворени криви.Ако обхванем мислено с дясната ръка проводника, така че палецът да сочи посоката на тока, свитите пръсти ще сочат посоката на магнитните индукцинни линии.
 
 
Анонимен потребител