Петър Вичев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\.\] +].); козметични промени |
източник |
||
Ред 17:
Баща му Вичо Коцев е ковач, а майка му Евдокия Миткова е домакиня. Има 2 сестри и брат. Завършва педагогическото училище в Силистра. Жени се за Кина Иванчева – Тенева и заминават за Брюксел, където завършва право с докторат. След завръщането си в България се занимава с журналистика и политика. Застава начело на добруджанската емиграция в София. Участва в [[Научна експедиция в Добруджа|научната експедиция „Добруджа – 1917 г.]]
След установяването на румънска власт в Южна Добруджа се включва в националноосвободителната борба на нейното българско население. През февруари 1914 г. основава дружеството „Добруджанско братство“. След края на Първата световна война (1914 – 1918), когато Южна Добруджа отново е поставена под румънска власт, продължава революционната си дейност. Като председател на Върховния управителен комитет на Добруджанската организация през 1919 г. е включен в нейния изпълнителен комитет<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg '''Добруджа''' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България, Бабадаг 1917-1929. бр. 214, 26 февруари 1919 г., стр.1]</ref>, на който е член до 1924 г. През 1925 г. е сред основателите на [[Добруджанска революционна организация|Добруджанската революционна организация]] и член на нейния Централен комитет до 1931 г. Междувременно се занимава и с активна журналистическа дейност. Редактор е на вестниците „[[Добруджанско знаме]]“ (1920 – 1921) и „[[Свободна Добруджа]]“ (1926 – 1934). Собственик на най-голямото питейно заведение в София „Алказар“. Член на ръководството на [[Международна лига за мир и свобода|Международната лига за мир и свобода]].
Заради левите си убеждения Вичев влиза в конфликт с десницата на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. Убит е от нейни дейци в центъра на София на 14 юни 1933 г.
| |||