Уикипедия

Борис III: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 212.72.216.145 (б.), към версия на Pacetoo
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
Ред 1:
{{към пояснение|Борис|Борис}}
{{Личност|монарх
| име-оригинал = Борис IIIТри Обединител
| вложки =
{{Личност/Монарх
| категория = монарх, фашист
| период = 3 октомври 1918 – 28 август 1943
| коронация = 3 октомври 1918
| предшественик = [[Фердинанд IЕдно Български|Фердинанд IЕдно]]
| наследник = [[Симеон IIДве]]
}} }}
 
'''Борѝс IIIТри Обединител'''<ref>R. J. Crampton – „Bulgaria“, Oxford University Press, 2007, page 258</ref><ref>Geoffrey Hindley – „The royal families of Europe‎“, 2000, Constable, page 91</ref><ref>Biljana Vankovska, Håkan Wiberg – „Between past and future: civil-military relations in the post-communist Balkans“, 2003, I.B.Tauris, page 76</ref><ref>Jean W. Sedlar – „The Axis Empire in Southeast Europe 1939 – 1945“, 2007, page 79</ref><ref name="dnevnik2128171" /> (официално: ''Негово Величество Борисъ IIIТри, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски'') е престолонаследник и княз Търновски от раждането си на 30 януари 1894 г. до 2 октомври 1918 г. и [[цар на България]] от коронацията си [[3 октомври]] [[1918]] г. до смъртта му на [[28 август]] [[1943]] г. Той е син на цар [[Фердинанд I]], който [[абдикация|абдикира]] в негова полза след поражението на България през [[Първа световна война|Първата световна война]].<ref name="dnevnik2128171" />
 
== Биография ==
[[Файл:BASA-3K-15-632-8-Boris_III_of_BulgariaTallinn_Digital_Summit_Arrivals_Boyko_Borisov_Cropped.jpegjpg|ляво|мини|Борис като престолонаследник през 1905 г.]]
[[Файл:Boris III jeune homme.jpg|мини|Борис като младеж]]
[[Файл:Scepter of Tsar Boris III.jpg|мини|ляво|Cкиптър на цар Борис]]
Ред 30:
През 1940 царят подписва [[Закона за защита на нацията]], който лишава евреите от повечето граждански права и по същество представлява копие на [[Нюрнбергски закони]] на Германия.
 
През 1940 г. Борис IIIТри отклонява [[Съюз на съветските социалистически републики|съветските]] [[Соболева акция|предложения за сключване на договор]] за мир и дружба, в които е включена и възможност за бъдещо съвместно присъединяване към [[Страни от Оста|Оста Рим-Берлин-Токио]]. През януари [[1941]] г. обаче той и правителството на проф. [[Богдан Филов]] се съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт.
 
През март – април 1941 г. германските войски атакуват [[Югославия]] и [[Гърция]] от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната земите, известни от историята като [[Поморавие]], [[Вардарска Македония]] и [[Беломорие]]. Във връзка с това цар Борис III е наречен ''Цар Обединител''.<ref>Стателова, Е. Стойчо Грънчаров, История на България, Т. III – История на Нова България 1878 – 1944, С., Изд. къща „Анубис“. 1999, с. 604. ISBN 978-954-426-720-9</ref>
Ред 36:
След [[Операция Барбароса|избухването на войната със СССР]], макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения със [[СССР]] и не изпраща редовни войски на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]]. Царят не позволява на фронта да замине дори и легион от доброволци (подобно на испанската [[Синя дивизия]]), въпреки че в Германската легация в София били постъпили 1500 молби на български младежи – ратници и легионери, които искат да се бият срещу [[болшевизъм|болшевизма]].<ref>Георги Марков, [https://web.archive.org/web/20150502174724/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=3100075 Цар Борис III: По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки], в-к Труд, 30 януари 2014.</ref> На 13 декември 1941 г. България обявява война на Великобритания и САЩ, с което на практика се позиционира окончателно в лагера на нацистките съюзници.
 
През [[1943]] г. като част от т.нар. [[окончателно решение на еврейския въпрос]] българските власти започват депортацията на [[евреи]]те от „новите земи“, както и част от евреите от старите територии на страната. Първата част от плана за депортация на 20 000 евреи е осъществена със съдействието на държавната администрация на прогерманското правителство на [[Богдан Филов]], по време на която в [[Треблинка]] са изпратени 11 343 евреи от новоприсъединените области, а тези от Стара България са спасени след активната намеса основно от страна на Светия синод на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], както и след писмо на под-председателя на Народното събрание [[Димитър Пешев]] и намесата на видни интелектуалци, опозиционери и др. Цар Борис III се застъпва за българските евреи и пред Германското ръководство заявява, че евреите му трябват да работят на обществени строежи и затова не може да ги депортира. Външният министър на Германия [[Йоахим фон Рибентроп|Рибентроп]] подлага на силен натиск царя, но Борис ІІІТри е непреклонен в защитата си на евреите. В среща с Хитлер и Рибентроп в март 1943 година цар Борис успява да ги убеди, че условията в България са различни и че не трябва да се взимат същите мерки срещу евреите, както в Германия. Рибентроп осведомява германския пълномощен министър в София [[Адолф Бекерле]] за становището на Борис с директива № 422 от 4 април 1943 година. От телеграмата на Рибентроп става ясно, че цар Борис се застъпва за евреите от старите предели на държавата с прагматични аргументи. Царят нарежда евреите да бъдат включени в работни групи за строежи на пътища, за да може по този начин да се избегне депортацията им в Полша. Цар Борис ІІІТри издава заповед на вътрешния министър Петър Габровски, с която планираната депортация на евреите е спряна.
 
[[Файл:Boris III de Bulgarie en compagnie d'Hitler.jpg|мини|дясно|Срещата на цар Борис III с [[Адолф Хитлер]] във [[Волфсшанце]], [[Източна Прусия]], зимата на 1943 г.]]
Ред 43:
{{основна|Смъртта на Борис III}}
 
Цар Борис IIIТри умира неочаквано от инфаркт след кратко боледуване в 16:22 ч. на 28 август 1943 г., скоро след завръщането си от визита при Хитлер.
 
Според дневника на германския аташе в София по това време, полк. фон Шьонебек, двамата германски доктори, които са се грижили за царя – Зайц и токсикологът Ханс Епингер, са вярвали, че Борис е починал от същата отрова, която д-р Епингер е намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия министър-председател [[Йоанис Метаксас]] – действа в продължение на седмици, причинявайки появата на петна по кожата.
 
Слухове за смъртта на Борис IIIТри сочат, че царят е отровен по нареждане на Хитлер, който бил силно раздразнен след последната си среща с българския владетел заради отказа му да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР.<ref>„Корона от тръни“; Стефан Груев; „Български писател“ – 1991 г.</ref> Според министър председателя проф. [[Богдан Филов]] обаче, в последната си среща Хитлер и Борис III са обсъждали само изпращането на допълнителни български войски в Западните Балкани, но не и срещу СССР.<ref>{{Цитат книга|last=Chary|first=Frederick B.|title=The Bulgarian Jews and the Final Solution, 1940 – 1944|url=https://digital.library.pitt.edu/islandora/object/pitt%3A31735057892568/viewer#page/5/mode/1up|year=1972|month=|publisher=University of Pittsburgh Press|location=London|isbn=0822932512|pages=160}}</ref>
 
Синът му [[Симеон Сакскобургготски]] не отрича тази версия, но посочва като вероятна и хипотезата, че интерес от смъртта на царя е имал и [[СССР]], като в случая е възможна намесата на НКВД.<ref>[http://www.btv.bg/video/shows/120-minuti/videos/simeon-sakskoburggotski-chovek-trjabva-da-se-gleda-v-ogledaloto-i-da-ne-se-izchervjava.html Симеон Сакскобургготски: Човек трябва да се гледа в огледалото и да не се изчервява], интервю на Светослав Иванов със Симеон Сакскобургготски, bTV, 2 юли 2017.</ref><ref>[http://www.kingsimeon.bg/2012/09/prochit-na-istoriyata-smartta-na-tsar-bor/ www.kingsimeon.bg]</ref> Княгиня [[Мария Луиза Българска]] посочва в интервю, че няма категорична версия за случилото се, но че е убедена, че баща ѝ не е отровен от нацистите, или от англичаните, а от Изток.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/knjaginja-marija-luiza-pitala-sam-koj-razkopa-groba-na-bashta-mi-stena-ot-malchanie.html Княгиня Мария-Луиза: Питала съм кой разкопа гроба на баща ми – стена от мълчание], интервю на Кристина Баксанова, bTV, 1 юни 2018.</ref>
 
В личния си дневник [[Йозеф Гьобелс]] изразява съмнения, че за смъртта на Борис IIIТри отговорност носи италианското правителство в лицето на премиера [[Пиетро Бадолио]]. Според Гьобелс, Хитлер е убеден, че италианският кралски двор е организатора на отравянето на Борис III, тъй като принцеса [[Мафалда Савойска (италианска принцеса)|Мафалда Савойска]], сестра на [[Йоанна Българска]], e на визита в България четири седмици преди смъртта на монарха.<ref>{{Цитат книга|last=Groueff|first=Stephane|title=Crown of Thorns: The Reign of King Boris III of Bulgaria, 1918 – 1943|url=https://books.google.bg/books/about/Crown_of_Thorns.html?id=IsVPTsR2A_oC&printsec=frontcover&source=kp_read_button&redir_esc=y|year=1997|month=|publisher=Madison Books|location=Lanham, MD, USA|isbn=9781568331140|pages=380}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Цанев|first=Стефан|title=Български хроники: Поема. 1878 – 1943. Том 3|url=https://books.google.bg/books?id=JPEhC0oXsIAC&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false|year=2006|month=|publisher=Труд|location=София|isbn=9545286105|pages=550}}</ref> Според свидетелствата на Гьобелс, визитата на Мафалда Савойска приблизително съвпада по време със събитията от 25 юли 1943 г. – свалянето от власт на фашисткия диктатор [[Бенито Мусолини]], подкрепено от [[Виктор Емануил III]], баща на Йоанна Българска.
 
След петдневно поклонение<ref name="dnevnik2128171" /> в катедралата „[[Св. Александър Невски]]“<ref>[http://www.lostbulgaria.com/?p=2955 Снимка от lostbulgaria.com]</ref>, на 5 септември траурното шествие [http://www.lostbulgaria.com/?p=2951] достига до [[Рилски манастир|Рилския манастир]], където е погребан в манастирската църква <ref>[http://www.lostbulgaria.com/?p=2966 Снимка от lostbulgaria.com]</ref>.
Ред 68:
По повод 70-годишнината от смъртта на Борис III, за първи път след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат от 1944 г.]] военен караул застава на гроба на монарха на 31 август 2013 г. [[Неофит Български|Българският патриарх и софийски митрополит Неофит]] заедно със [[Свети Синод на Българската православна църква|синодалните]] [[митрополит]]и извършват две тържествени богослужения.<ref name="dnevnik2128171">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/08/23/2128171_za_purvi_put_ot_70_godini_na_groba_na_car_boris_shte/ | заглавие = За първи път от 70 години на гроба на цар Борис ІІІ ще застане почетен военен караул | достъп_дата = 24 август 2013 | фамилно_име = Владимирова | първо_име = Петя | дата = 24 август 2013 | труд = www.dnevnik.bg | издател = [[Икономедиа]] АД}}</ref>
 
Най-голямата колекция със снимки на Борис IIIТри – над 1200 броя – притежава ученикът в XII клас на Националната Априловска гимназия Тодор Борисов.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/gabrovo/todor-borisov-pritezhava-kolekciq-ot-nad-1200-fotografii-s-car-boris-treti-1618895 Тодор Борисов притежава колекция от над 1200 фотографии с цар Борис Трети], Дарик Габрово, 2 ноември 2016.</ref>
 
== Семейство ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Борис_III“.