Киселинен дъжд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
безопасно Етикети: Заместване Отменени Визуален редактор |
м Бот: премахнат вероятен вандализъм на Специални:Приноси/79.100.83.40 Етикети: Ръчна отмяна Бот-администратор |
||
Ред 1:
'''Киселинен дъжд''' е [[дъжд]] или друг вид валеж, който е необичайно киселинен, вследствие завишени нива на киселинността ([[pH]]).
Често има вредно въздействие върху растенията, морската фауна и инфраструктурата. Киселинният дъжд се причинява от емисии на [[серен диоксид]] и [[азотен оксид]], които реагират с водните молекули в атмосферата, образувайки [[киселина|киселини]].<ref>{{cite book|url=https://books.google.bg/books?id=C2I9fLYvwnEC&printsec=frontcover&dq=acid+rain&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwj5qaLx0d3RAhWGFJoKHWGFABYQ6AEIIDAB#v=onepage&q=acid%20rain&f=false|author=Carter N. Lane|title=Acid Rain: Overview and Abstracts|publisher=Nova Science Publishers|location=Ню Йорк|year=2003|page=1|isbn=1-59033-461-2}}</ref>
[[Енергетика]]та, основана на химически горива, е най-големият замърсител на [[атмосфера]]та.
Това е така, защото всички химически горива съдържат по-голям или по-малък процент [[сяра]]. Тя е най-много в изкопаемите въглища, където е останала от органичната [[вещество|материя]], подложена на [[въглефикация]], или има минерален произход. В органичната част тя е под формата на органични сяросъдържащи съединения. [[Сероводород]]ът, получен от разграждането на органичната материя достига 100 млн. [[тон]]а.
Сяра се съдържа и в [[нефт]]а. В атмосферата сярата е под формата на съединения – сероводород, [[серен диоксид]], [[серен триоксид]]. В нея този газ се разтваря във водните капчици, намиращи се в [[облаци]]те и [[мъгла]]та, като образува [[сярна киселина]]. Така се получават киселинните дъждове.
[[Азот]]ните [[оксид]]и (образувани под въздействието на високата температура в двигателите с вътрешно горене) са съставна част на димните [[газ]]ове на колите и автомобилните газове. По същия начин, когато реагират с водните пари на облаците, образуват азотна и [[азотиста киселина]], които от своя страна са други компоненти на дъждовете.
== Азотен оксид ==
Азотният оксид, е съединение на азота с кислород. По отношение на кислорода азотът проявява от 1 до 5 степен на окисление. Поради това той образува пет оксида:
=== Диазотен оксид ===
Диазотният оксид (N<sub>2</sub>O), наричан още „райски газ“ или „веселящ газ“, е газ без цвят и с приятен мирис. Той притежава своеобразно физиологическо действие. Предизвиква обща наркоза. Използва се за хирургическата практика. Степента му на окисление е 1;
=== Азотен оксид ===
Азотният оксид (NO) е безцветен газ, неразтворим във вода. Не взаимодейства с киселини и основи. Той е неутрален оксид. С кислорода образува NO<sub>2</sub>. Степента му на окисление е 2. Получаване:
(с помощта на електрическа искра)
=== Диазотен триоксид ===
Диазотният триоксид (N<sub>2</sub>O<sub>3</sub>) е анхидрид на азотиста киселина. Той е газ и е синьо-зелен на цвят. Степента му на окисление е 3;
=== Азотен диоксид ===
Азотният диоксид (N<sub></sub>O<sub>2</sub>) е жълто-кафяв, силно отровен, лесно втечняем газ. Той дразни лигавицата на очите и дихателните органи, предизвиква хрипове, кашлица, задух. Концентрация от 0,4 mg/dm3 е смъртоносна за възрастен човек. Азотният диоксид е киселинен оксид. Взаимодейства с оксиди и основни оксиди. Той е и силен окислител. Степента му на окисление е 4. Получаване: Азотният диоксид е разтворим и взаимодейства химически с вода, при което се получава азотна киселина:
=== Диазотен пентаоксид ===
Диазотният пентаоксид (N<sub>2</sub>O<sub>5</sub>)е анхидрид на азотната киселина; кристално, безцветно вещество. Той е нетраен и при обикновени условия се разлага на азотен диоксид и кислород. С водата образува азотна киселина. Много силен окислител със степен на окисление 5;
Високото съдържание на азотни оксиди в атмосферата предизвиква сериозни екологични проблеми. Едни от тях са киселинните дъждове и [[смог]]ът. Основни замърсители на околната среда с азотни оксиди са ТЕЦ-овете, азотно отровните заводи, моторните превозни средства.
== Въздействие върху околната среда и природата ==
[[Файл:Pollution - Damaged by acid rain.jpg|мини|Вредното въздействие на киселинните дъждове върху паметници изработени от варовикови скали|250px]]
Разрушителният ефект е обезлистена и мъртва [[гора]], особено в районите, където работят [[ТЕЦ]]-ове или тежки машиностроителни предприятия.
Серният диоксид действа и пряко на [[растения]]та, като преминава през листната обвивка и различните отвори по нея. Той се разтваря в жизнените сокове, като ги окислява, образувайки [[серниста киселина]], действаща вредно на живата материя. Първоначално серният диоксид поврежда клетките на т. нар. гъбест [[паренхим]], а след това [[палисадна тъкан|палисадната тъкан]] под него. Листата губят [[влага]]та си, губят хлорофила си,изсъхват и умират. В малки количества растенията се справят със серния диоксид като го приемат.
Съществува обаче граница, до която растенията могат да понасят серен диоксид и тя зависи от вида на растението и условията. При концентрации от 0.3 до 5 мг/м<sup>3</sup> растението получава хронично поразяване в течение на няколко дни. По-голяма чувствителност към SO<sub>2</sub> имат [[зеленчуци]]те, [[памук]]а, [[люцерна]]та – тяхната клетъчна структура директно се разрушава и те загиват.
Освен това, киселинните дъждове повреждат и редица други обекти, например паметници на [[култура]]та, направени основно от [[мрамор]] и [[варовик]], както и железни конструкции.
== Статистика по държави ==
Отчитайки вредното действие на серния диоксид, редица страни подписват в [[Хелзинки]] споразумения, според което се задължаваха до края на 1993 година да намалят с 30 % емисиите на SО<sub>2</sub>, някои страни, в това число и България, главно поради финансови причини, все още не са го постигнали.<ref>{{cite book|url=https://books.google.bg/books?id=DPfYCb9IIAkC&pg=PA1995&dq=Helsinki+acid+rain+1993&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiMoN3E0t3RAhWkFZoKHTwVB5oQ6AEIKDAA#v=onepage&q=Helsinki%20acid%20rain%201993&f=false|page=24|author=United Nations|title=Strategies and Policies for Air Pollution Abatement|publisher=United Nations Publications|year=2007|location=Женева|isbn=978-92-1-116977-5}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170202030712/https://books.google.bg/books?id=DPfYCb9IIAkC&pg=PA1995&dq=Helsinki+acid+rain+1993&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiMoN3E0t3RAhWkFZoKHTwVB5oQ6AEIKDAA#v=onepage&q=Helsinki%20acid%20rain%201993&f=false |date=2017-02-02 }}</ref>
== Източници ==
<references/>
|