Умбро-Маркски Апенини: Разлика между версии

Простират се от север-северозапад на юг-югоизток на протежение от 130 km и максимална ширина до 60 – 70 km. Западните им склонове са разполжени на територията на областта [[Умбрия]], а източните – в областта [[Марке]]. На север чрез прохода Бока Трабария се свързват с [[Тоскано-Емилиански Апенини|Тоскано-Емилианските Апенини]], а на юг долината на река Тронто ги отделя от [[Абруцки Апенини|Абруцките Апенини]]. Цялата планина се състои от един основен главен хребет, от който на запад и изток се отделят по-ниски и къси хребети, разделени от речни долини. На много места основният хребет е разделен от дълбоки напречни понижения и образува отделни масиви. Максимална височина връх Веторе (2478 m), издигащ се в южната част на планината, на 20 km западно от град [[Асколи–ПиченоАсколи Пичено]]. Западните склонове са по-къси, но по-стръмни, а източните – по дълги и полегати и достигат почти до брега на [[Адриатическо море]]. Изградени са от варовици, пясъчници и флишеви скали със силно развити карстови форми (над 100 пещери, карстови кладенци и множество карстови извори). В района на град [[Губио]] има находища на кафяви въглища. От Умбро-Маркските Апенини водят началото си множество реки. На запад се спускат левите притоци на [[Тибър]], в т.ч. река Нера, а на изток текат реките Метауро, Езино, Музоне, Потенца, Киенти, Азо и др., вливащи се директно в [[Адриатическо море]]. Ниските части на склоновете (до 500 m н.в.) са заети от вечнозелени храсти, а нагоре следват широколистни (бук, дъб, габър), иглолистни гори и пасища. По западното подножие са разположени градовете [[Перуджа]] , [[Губио]], [[Сполето]] и др., а по източното, по крайбрежието – [[Пезаро]], [[Анкона]] и др. През централната им част преминава участък от жп линията от [[Рим]] за [[Анкона]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article114080.html «Большая Советская Энциклопедия» – Умбро-Маркские Апеннины, т. 27, стр. 9]</ref>