Йоан I Цимиски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 19:
В отговор Цимиски и Теофано организират преврат. Под фалшив предлог императрицата убеждава Никифор да привика бившия доместик в [[Халкедон]], на азиатския бряг на [[Босфор]]а. През нощта на 10 срещу 11 декември 969 година неколцина заговорници преминават в столицата, нахлуват в двореца [[Вуколеон]] и убиват императора.{{hrf|Крсмановић|2010|109-111}}
[[Файл:Coronation of John Tzimiskes.jpg|мини|300px|Коронацията на Йоан I Цимиски (
Патриарх [[Полиевкт]] провъзгласява Йоан Цимиски за император, но не веднага, а едва след като Цимиски хвърля вината за убийството върху преките извършители и Теофано. Двама от убийците на Никифор II са екзекутирани, а бившата императрица е пратена в изгнание. За да закрепи правата си като съвладетел и настойник на младите Василий II и Константин VIII, Цимиски се сродява с управляващата [[Македонска династия]] чрез брак с [[Теодора Порфирогенита|Теодора]], дъщеря на [[Константин VII Багренородни]].<ref>{{cite book | last = Острогорски | first = Георгий | title = История на византийската държава | location = София | publisher = Издателство „Прозорец“ | year = 1998 | pages = 385-386}}</ref>{{hrf|Treadgold|1997|506}} Близките на убития император се опитват на няколко пъти да отстранят Цимиски като използват значителното си богатство и влияние в столицата и провинцията. През 970 [[Варда Фока Млади|Варда Фока]], племенник на Никифор II, вдига голям бунт в [[Мала Азия]], но е победен.{{hrf|Treadgold|1997|508}} На следващата година, след втори безуспешен заговор, е ослепен братът на Никифор [[Лъв Фока Млади|Лъв Фока]].{{hrf|Whittow|1996|354-355}}▼
▲Патриарх [[Полиевкт]] провъзгласява Йоан Цимиски за император, но не веднага, а едва след като Цимиски хвърля вината за убийството върху преките извършители и Теофано. Двама от убийците на Никифор II са екзекутирани, а бившата императрица е пратена в изгнание. За да закрепи правата си като съвладетел и настойник на младите Василий II и Константин VIII, Цимиски се сродява с управляващата [[Македонска династия]] чрез брак с [[Теодора Порфирогенита|Теодора]], дъщеря на [[Константин VII Багренородни]].<ref>{{cite book | last = Острогорски | first = Георгий | title = История на византийската държава | location = София | publisher = Издателство „Прозорец“ | year = 1998 | pages = 385-386}}</ref>{{hrf|Treadgold|1997|506}}
Близките на убития император се опитват на няколко пъти да отстранят Цимиски като използват значителното си богатство и влияние в столицата и провинцията. През 970 [[Варда Фока Млади|Варда Фока]], племенник на Никифор II, вдига бунт в [[Мала Азия]], но е победен.{{hrf|Treadgold|1997|508}} На следващата година, след два безуспешни заговор, е ослепен братът на Никифор [[Лъв Фока Млади|Лъв Фока]].{{hrf|Whittow|1996|354-355}}
== Управление ==
Подобно на своя предшественик на престола, във вътрешната си политика Йоан I Цимиски се опира на поземлената и военната аристокрация (т. нар. „динати“) с тази разлика, че измества представителите на рода [[Фока (византийска фамилия)|Фока]] от високите постове в държавата и залага на съюзници от [[Склир]], [[Куркуа]] и други родове.{{hrf|Whittow|1996|354-355}} Води политика на закрепостяване на [[стратиоти]]те – връща селяните, които се опитват да избягат от данъчната и военната си повинност към държавата в частни и манастирски владения. Но отменя разпоредбите на Никифор II за спиране на разрастването на църковната и манастирската собственост.{{hrf|Острогорски|1998|385-387}}
На практика вътрешните дела на империята се ръководят от [[паракимомен]]а [[Василий Лакапин]] – Цимиски се посвещава главно на завоевателните си планове за северен [[Ирак]] и [[Сирия]], но преди да пристъпи към осъществяването им трябва да се справи с кризите в [[Италия]] и на [[Балканите]], завещани му от Никифор II.{{hrf|Treadgold|1997|507}}
През 970 г. Йоан Цимисхий възлага на шурея си, магистъра [[Варда Склир]], да отблъсне армията на [[Светослав I|Светослав]], нахлула в Тракия. След победата му над русите [[Битка при Аркадиопол (970)|при Аркадиопол]], Склир е изпратен в Мала Азия, за да потуши въстанието, водено от [[Варда Фока Млади]], който е племенник на Никифор II Фока и братовчед на Цимисхи.▼
=== Война с русите в България ===
[[Файл:Lebedev Svyatoslavs meeting with Emperor John.jpg|мини|270px|[[Светослав I|Светослав]] среща Йоан Цимисхий, според картина на [[Клавдий Лебедев]], ок. 1880 г.]]
▲През 970 г. Йоан Цимисхий възлага на шурея си, магистъра [[Варда Склир]], да отблъсне армията на [[Светослав I|Светослав]], нахлула в Тракия. След победата му над русите [[Битка при Аркадиопол (970)|при Аркадиопол]], Склир е изпратен в Мала Азия, за да потуши въстанието, водено от [[Варда Фока Млади]], който е племенник на Никифор II Фока и братовчед на Цимисхи.
Йоан I Цимиски продължава войната на [[Балкани]]те, лично оглавявайки командването на византийските армии. През пролетта – лятото на 971 г. ромеите настъпват в Тракия, преминават на север от [[Стара планина]] и превземат окупираната от русите българска столица [[Велики Преслав]], след като побеждават варяжката армия на Светослав. В ожесточената битка загиват много български войници, принудени да се бият на страната на русите. Отстъпващият руски княз Светослав е обсаден в [[Дръстър]] (дн. Силистра), където капитулира и е принуден да напусне България.
Line 43 ⟶ 49:
== Галерия ==
<gallery widths="220px">
▲Coronation of John Tzimiskes.jpg|Коронацията на Йоан I Цимиски (хроника на [[Скилица]])
The Chronicle of Ioannis Skylitzis Preslav Attacked.jpg|Превземането на Преслав от византийците (миниатюра от хрониката на Скилица)
Tzimiskes returns.jpg|Завръщането и триумфа на Цимисхий в Константинопол заедно с пленените [[Борис II]] и [[Роман (цар)|Роман]]
| |||