Уикипедия

Разлика между версии на „Райчо Николов“

Райчо Николов (редактиране)

Версия от 09:45, 13 март 2021

4 байта изтрити ,  преди 1 година
→‎Биография
[[Файл:Plovdiv-Major-Raycho-Nikolov-plaque.jpg|мини|ляво|upright|Паметна плоча на майор Райчо Николов в центъра на Пловдив.]]
 
Райчо Николов е роден в село [[Райковци]] в семейството на НиколайНикола Трифонов и Ивана Райкова. Учи занаят в [[Русе]] при Васил Кожухарин. По време на [[Кримска война|Кримската война]], 1854 г. под влияние на своя попечител, въпреки че е само на 13 г. преплува река [[Дунав]] (от град Русе) като използва кратуни завързани с въже. Занася ценни сведения на руското командване относно движението на османските войници. Сведенията е получил от подслушан разговор на турски офицери, които обсъждат нападение през Дунава срещу руските войски, разположени в Гюргево. Награден е с Медал „За усърдие“ (1854). Завършва руско военно училище. Служи в руската армия. Възведен в потомствен дворянин.
 
Участва в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война (1876)]]. През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] е офицер в [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Командир на I-а [[рота]] от IV-а Опълченска [[дружина]]. Военно звание [[капитан]]. Участва в бойните действия.
След [[освобождение на България|Освобождението на България]] остава на служба в милицията на [[Източна Румелия]]. Автор е на първия български военен устав – Закон за българските войници, отпечатан през 1877 година в Плоещ в печатницата на Асен Д. Паничков. Николов участва в подготовката на [[Съединение на България|Съединението на Княжество България с Източна Румелия]]. Убит е в [[Пловдив]] по време на извършване на Съединението на 6 септември 1885 г. Застрелян е пред днешната централна поща на града докато преследва корумпиран чиновник.
 
Преки потомци на Райчо Николов живеят в Пловдив. Потомци на други деца на НиколайНикола Трифонов и Ивана Райкова живеят във Великотърновска област, Казанлък, Пловдив, София, Киев (Украйна), наследниците на сестра му Минка Николова-в Русенско-селата Чилнов, Острица, Писанец, Вятово.
 
Днес паметник на Райчо Николов (на 13-годишна възраст) има в гр. Русе, паметни плочи в с. Райковци и в гр. Пловдив. Улици във Варна, Пловдив и Русе носят неговото име.<ref>Веска Николова, Милен Куманов, Кратък исторически справочник, Народна просвета, София, 1983 г.</ref><ref>Райчо Николов. Окръжен исторически музей. Велико Търново, 1970 г.</ref><ref>Инфантьев В. Н. Балканский хребет: Роман. – М.: Воениздат, 1979. – 368 с. (368 страници, руски език, няма информация за български превод)</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.475.</ref>
Анонимен потребител
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:MobileDiff/10749433“.