Йоан I Цимиски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 7:
== Произход и военна кариера ==
Йоан Цимиски е с арменско потекло. Роден е към 925 година в областта [[Хозан]]. Предполага се, че презимето му е също с арменски произход (''Chmushkik'') и означава „червена чизма“ или „дребен“.<ref name="odb_tz">The Oxford Dictionary of Byzantium. Volume 2 (ed. Alexander Kazhdan). New York/Oxford. Oxford University Press, 1991, с. 1045.</ref><ref>{{ cite book | last = Крсмановић | first = Боjана
Благодарение на родовите връзки и личните си качества, Йоан Цимиски бързо се издига във военната йерархия. Към 956 година той е вече стратег на византийска Месопотамия – днес в югоизточна [[Турция]], а по онова време на границата на империята с [[Хамданиди|хамданидските емирства]] [[Мосул]] и [[Алепо]]. Две години по-късно печели голяма победа над емира [[Саиф ал Даула]] при Самосата (днешен [[Самсат]]).{{hrf|Treadgold|1997|492-493}}
Ред 21:
[[Файл:Coronation of John Tzimiskes.jpg|мини|300px|Коронацията на Йоан I Цимиски (миниатюра от хрониката на [[Скилица]])]]
[[Цариградска патриаршия|Патриарх]] [[Полиевкт]] провъзгласява Йоан Цимиски за император, но не веднага, а едва след като Цимиски хвърля вината за убийството върху преките извършители и Теофано. Двама от убийците на Никифор II са екзекутирани, а бившата императрица е пратена в изгнание. За да закрепи правата си като съвладетел и настойник на младите Василий II и Константин VIII, Цимиски се сродява с управляващата [[Македонска династия]] чрез брак с [[Теодора Порфирогенита|Теодора]], дъщеря на [[Константин VII Багренородни]].<ref>{{cite book | last = Острогорски | first = Георгий | title = История на византийската държава | location = София | publisher = Издателство „Прозорец“ | year = 1998 | pages = 385-386}}</ref>{{hrf|Treadgold|1997|506}}
Близките на убития император се опитват на няколко пъти да отстранят Цимиски като използват значителното си богатство и влияние в столицата и провинцията. През 970 [[Варда Фока Млади|Варда Фока]], племенник на Никифор II, вдига бунт в [[Мала Азия]], но е победен.{{hrf|Treadgold|1997|508}} На следващата година, след два безуспешни заговор, е ослепен братът на Никифор [[Лъв Фока Млади|Лъв Фока]].{{hrf|Whittow|1996|354-355}}
Ред 29:
Подобно на своя предшественик на престола, във вътрешната си политика Йоан I Цимиски се опира на поземлената и военната аристокрация (т. нар. „динати“) с тази разлика, че измества представителите на рода [[Фока (византийска фамилия)|Фока]] от високите постове в държавата и залага на съюзници от [[Склир]], [[Куркуа]] и други родове.{{hrf|Whittow|1996|354-355}} Води политика на закрепостяване на [[стратиоти]]те – връща селяните, които се опитват да избягат от данъчната и военната си повинност към държавата в частни и манастирски владения. Но отменя разпоредбите на Никифор II за спиране на разрастването на църковната и манастирската собственост.{{hrf|Острогорски|1998|385-387}}
На практика при царуването на Цимиски вътрешните дела на империята се ръководят от [[паракимомен]]а [[Василий Лакапин]] – самият император се посвещава главно на завоевателните си планове за северен [[Ирак]] и [[Сирия]], но преди да пристъпи към осъществяването им трябва да се справи с кризите на [[Апенини]]те и на [[Балканите]], „завещани“ му от Никифор II.{{hrf|Treadgold|1997|507}} На нападенията на [[Свещена римска империя|германския император]] [[Отон I]] и [[лангобарди|лангобардските]] му [[васал]]и в италийските владения на Византия е сложен край с мирно споразумение през 970 година. В изпълнение на условията му две години по-късно Цимиски жени племенницата си [[Теофано Склирина|Теофано]] за германския престолонаследник [[
=== Война с русите в България ===
[[Файл:Lebedev Svyatoslavs meeting with Emperor John.jpg|мини|270px|[[Светослав I|Светослав]] среща Йоан Цимисхий, според картина на [[Клавдий Лебедев]], ок. 1880 г.]]▼
[[Файл:The Chronicle of Ioannis Skylitzis Preslav Attacked.jpg|мини|250п|Превземането на Преслав от византийците (миниатюра от хрониката на Скилица)]]▼
Йоан Цимиски възлага отблъскването на Светослав на шурея си, новия доместик на Изтока [[Варда Склир]]. При [[Аркадиопол]] (днешен [[Люлебургас]]) Склир [[Битка при Аркадиопол (970)|надделява]] над армията на руския княз<ref>{{cite book | last = Божилов | first = Иван, Васил Гюзелев | title = История на България в три тома. Том І: История на Средновековна България VII–XIV век | location = София | publisher = Издателска къща „Анубис“ | year = 1999 | pages = 298}}</ref>, но скоро след това трябва да се прехвърли с войските си в Мала Азия, за да се справи с бунта на Варда Фока.{{hrf|Treadgold|1997|508}}
▲[[Файл:Lebedev Svyatoslavs meeting with Emperor John.jpg|мини|
През пролетта на 971 година Йоан I Цимиски оглавява лично контранастъплението срещу русите, преминава безпрепятствено [[Стара планина]], превзема с щурм [[Велики Преслав]] и пленява българския цар [[Борис II]]. След това блокира главните руски сили и самия Светослав в [[Дръстър]]. В този момент много български градове преминават на страната на Цимиски. След поредица безуспешни опити да разкъса [[Обсада на Дръстър (971)|обсадата на Дръстър]], Светослав е принуден да напусне завинаги България.{{hrf|Божилов|1999|298-300}}
[[Файл:Tzimiskes returns.jpg|мини|250п|Завръщането и
Вместо да даде на българите обещаната свобода, след победата си при Дръстър Цимиски установява византийска администрация и гарнизони в завладените български земи в северна [[Тракия]] (областта на [[Берое]]), [[Мизия]] и северно от [[Дунав]] ([[Западна Месопотамия]]).{{hrf|Божилов|1999|309-310}} Завладяната българска столица [[Преслав]] е преименувана Йоанопол (по името на императора), [[Българска патриаршия|българският патриарх]] [[Дамян Български|Дамян]] е лишен от сана си, а цар Борис II е отведен в Константинопол и публично развенчан.{{hrf|Божилов|1999|309-311}}
Макар да обявява българската държава за унищожена, Цимиски не успява да покори окончателно България. През следващите години византийски войски овладяват [[Поморавие]]то и [[Рашка]], но императорът прехвърля вниманието и повечето си войски към арабския фронт.<ref>Пириватрић, Срђан. Византиjска тема Морава и „Моравиjе“ Константина VII Порфирогенита. [https://dais.sanu.ac.rs/handle/123456789/8938 Зборник радова Византолошког института, т. XXXVI (1997)], Београд, с. 175 – 177</ref> Земите между [[Сердика]] и [[Охрид]] остават извън обхвата на византийските завоевания{{hrf|Treadgold|1997|509-510}} и оттам българите вдигат [[въстание на комитопулите|въстание]] начело с [[комитопули]]те след смъртта на Цимиски през 976 година.
=== Война с арабите === ▼
▲=== Война с арабите ===
След победата си над българите през 974 г. Йоан I предприема поход в Азия и се насочва към границите на [[Анийско царство|Армения]], управлявана от [[Багратиди]]те. Цар [[Ашот III]] обещава да осигури за съвместна война с исляма отряд от десет хиляди елитни войници, които оказват голяма помощ на византийската армия. След като осигурява този християнски съюз, Цимисхий се спуска към Месопотамия и принуждава редица местни мюсюлмански владетели да му се подчинят и дори планира да нападне [[Багдад]], но планът не се осъществява<ref>{{Грусе|31}}</ref>.
Line 46 ⟶ 55:
След завръщането си от поредния поход в [[Палестина]] Йоан I Цимиски умира при неизяснени обстоятелства (10 януари 976 г.), може би отровен в резултат на дворцови интриги; според други предположения – от тиф. Властта поемат младите синове на [[Роман II]]: [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] и [[Константин VIII]].
▲The Chronicle of Ioannis Skylitzis Preslav Attacked.jpg|Превземането на Преслав от византийците (миниатюра от хрониката на Скилица)
▲Tzimiskes returns.jpg|Завръщането и триумфа на Цимисхий в Константинопол заедно с пленените [[Борис II]] и [[Роман (цар)|Роман]]
== Източници ==
Line 59 ⟶ 62:
{{Commonscat|Ioannes I Tzimiskes}}
▲* [[Арабско-византийски войни]]
▲* [[Нашествие на Светослав I в България]]
{{пост начало}}
|