Музикално образование: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→България: fuck Етикети: Отменени Визуален редактор |
м Премахнати редакции на 89.25.108.91 (б.), към версия на InternetArchiveBot Етикет: Отмяна |
||
Ред 12:
През следващите години броят на записалите се ученици бързо нараства. Полага се основата на ученически хор и оркестър. От 1906 г. към преподавателския състав на училището се включва и Добри Христов. През есента на 1907 е решено да се учреди граждански хор към музикалното училище под негово ръководство. През 1909 г. преподавателят по [[цигулка]] Петко Наумов образува [[квартет]], с който всеки неделен ден дава концерти. Музикалното училище постепенно се превръща в един от центровете на музикална култура в България.
На 12.03.1912 г. с решение на Народното събрание училището е преобразувано в държавно. През 1921 г. музикалното училище става среден отдел на новооткритата Музикална академия. Най-изтъкнатите преподаватели от училището – [[Добри Христов]], [[Петко Наумов]], [[Ханс Кох]], Хенри Визнер, [[Иван Цибулка]], Димитър Хаджигеоргиев, Андрей Стоянов, Тодор Торчанов, Димитър Радев и други, са удостоени с професорски звания. След 1974 г. Софийското училище приема името на големия български композитор Любомир Пипков. От 1997 г. като резултат от многогодишните му високи постижения то е преобразувано в [[Национално музикално училище „Любомир Пипков“]].
В края на 1944 г. в [[Пловдив]] е сформиран Комитет за културно издигане на града, сред целите на който е откриване на нови учебни училища и създаване на симфоничен оркестър. От пловдивските музиканти в Комитета членуват [[Ангел Букорещлиев]], [[Аврам Литман]], [[Трендафил Миланов]], [[Анастас Маринкев]], [[Марко Мешулам]] и други. Чрез стабилна обществена и политическа подкрепа от страна на градската управа в лицето на видния пловдивски адвокат и общественик Никола Янев и тогавашния Областен управител [[Йордан Божилов]] осигуряването на средствата за осъществяването на поставените задачи се извършва на местно ниво, без да се разчита на субсидии от страна на държавата. Тогавашният Министър на народната просвета признава необходимостта в Пловдив да бъде открито музикално училище. Той обаче отказва да задоволи тази нужда, защото в бюджета на държавата нямало предвидени кредити за откриване на ново музикално училище. Тогава културният комитет заява, че е готов и съгласен да поеме изцяло издръжката на училището, докато се предвидят необходимите средства в бюджета на държавата. Пловдивските граждани са искали училището да се открие още тогава, за да не се забавя повече културното и музикалното развитие на града. При това положение министърът капитулира. На 27 март 1945 г. министърът издава заповед, с която разрешава на културния комитет да открие в Пловдив частно средно музикално училище.
| |||