Родена е в [[Калофер]] през [[1825]] г.<ref name="геб"/> Сестра е на просветния деец д-р [[Димитър Мутев]], музиканта [[Никола Мутев]] и юриста [[Христо Мутев]].<ref name="бви">Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия, съст. [[Николай Генчев]] и [[Красимира Даскалова]], София, 1988, с. 534441 – 442</ref> Учи в [[Одеса]], където се установява заедно със семейството си, заради [[Кърджалийство|кърджалийските нашествия]]. Запознава се с [[руска литература|руската литература]]. Член е на Одеския литературен кръжец, в който членуват и [[Найден Геров]], [[Ботьо Петков]], [[Сава Филаретов]] и [[Добри Чинтулов]]. През 1842 г. в дома на Мутеви в Одеса се състои първият негласен български литературен конкурс. Участват Елена Мутева и Найден Геров. Темата е „Преклонение пред всемогъществото на вездесъщия Бог“. Печели го Елена Мутева с одата „Бог“, Найден Геров написва „Ода Богу“.<ref>{{cite book |title= Непознатите възрожденци |last=Бояджиев |first=Пирин |year=2005 |publisher=РИТТ |location=Силистра |isbn=954-759-107-0 |pages=65 }}</ref> Спомага за издаването на „Критически издирвания на историята българска“ от [[Юрий Венелин]].<ref name="ЛС"/> Записва народни песни и легенди. Има принос за запазването в Чехия на материали свързани с българския фолклор. Превежда басни от Крилов.<ref>{{cite book |title= Непознатите възрожденци |last=Бояджиев |first=Пирин |year=2005 |publisher=РИТТ |location=Силистра |isbn=954-759-107-0 |pages=66 – 67 }}</ref> Превежда „Райна, българска царкиня“ от Александър Ф. Велтман през 1852 г. и сборник с източни приказки „Турски приказки“, публикуван посмъртно през 1858 г.<ref name="геб"/>
На нея е посветена поемата на Найден Геров „Стоян и Рада“. През 1858 г., посмъртно, в списание „[[Български книжници]]“ са отпечатани от брат ѝ Димитър Мутев две нейни стихотворения „Бог“ и „Басня“.<ref name="геб"/>
