Антон (село): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 29:
 
== История ==
В землището на селото съществува селище още от дълбока древност, както и през тракийската античност и средновековието. В околностите има няколко могилни некрополинекропола. Находка на златна монета от времето на император [[Лъв I (император)|Лъв I]] (457 – 474 г.) свидетелства, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха. През IV век непосредствено до него в западна посока е изградена и просъществува като значителен духовен център до 1700 г. (когато е унищожена от турската армия) големият манастир и скрипториум „Св. Илия“ с неговата внушителна Еленска базилика, величествените руини на която са най-голямата историческа забележителност тук.
 
След разкъсването на [[Санстефанска България (1897)|Сан Стефанска България]] от [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], тук минава наложената граница на [[Княжество България]] с [[Източна Румелия]] по течението на р. [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] и притока ѝ, спускащ се от сталопланинското било – р. ''Граматник'' (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение наричана Илиинска или Еленска река, тур. ''Тузлу дере''),<ref>[[s:Берлински_договор_1878_година#.D0.93.D1.80.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D1.86.D0.B0_.D0.BC.D0.B5.D0.B6.D0.B4.D1.83_.D0.91.D1.|Берлински конгрес, текст на Договора от 1878 г.]]</ref><ref>Константин Иречек, Княжество България, Х. Г. Данов, Пловдив 1899, с.296, 312</ref><ref>[http://pelitko.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=406:09-5-gr-pirdop-elenska-bazilika-gramatnishki-rat-rid-kamika-vr-kositza&Itemid=141 Пътеводител Централна Стара планина, 09.5. гр. Пирдоп Еленска базилика-Граматнишки рът-връх Косица]</ref><ref>[http://web.uni-plovdiv.bg/vedrin/details/large/K-35-037-3.jpg Топографска карта ГЩСА – разрезка K-35-037-3] </ref> като граничният пост е на подбалканския път и село ''Лъджане'' (дн. Антон) заедно с [[Душанци]], [[Копривщица]] и пр. остават 7 години извън Княжеството до [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението на България]] в [[1885]] г.