Антон (село): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
кор.
Ред 12:
| изт-дължина = 24.283
| площ = 76.098
| кмет = Андрей Симов
(БСП, ВМРО-БНД)
}}
Ред 22:
Населението му през 2007 г. е 1990 жители, през 2008 г. спада до 1806 души, а през 2012 г. е 1616 души.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab01.html www.grao.bg]</ref>
 
Землището е с площ 76,098 кв. км. и с дължина 3 км. Община Антон граничи със съседните общини [[община Пирдоп|Пирдоп]], [[община Тетевен|Тетевен]], [[община КлисураКарлово|Карлово]] и [[община Копривщица|Копривщица]]. Част от землището и е местността „Въртопа“, която влиза в границите на най-големия национален парк в България, „[[Централен Балкан]]“. В пределите на общината е и западната част на рида „Козница“, който за селото освен природо-географско, има и известно историческо значение.
 
Климатичните условия тук са особено подходящи за отглеждане на [[овце]], както и масово производство на [[картофи]]. Интересен елемент от природо-географската характеристика на с. Антон са водите. През територията на селото протичат 7 малки или по-големи реки, а броят им на територията на общината е 14.
 
От другите интересни природо-географски особености от землището на Антон трябва да се отбележат няколко земни пирамиди, които могат да се срещнат при обхождането му, неголемият Антоновски [[водопад]] и множество изкуствени могили, повечето от които произлизат от тракийската епоха. В северната част на антонскотоантоновското землище, непосредствено под полите на старопланинския масив, минава главен път 1 – 6 София-Карлово-Бургас; освен него, оттук преминава и Подбалканската железопътна линия.
 
== История ==
В землището на селото съществува селище още от дълбока древност, както и през тракийската античност и средновековието. В околностите има няколко могилни некропола. Находка на златна монета от времето на император [[Лъв I (император)|Лъв I]] (457 – 474 г.) свидетелства, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха. През IV век непосредствено до него в западна посока е изграден и просъществува като значителен духовен център до 1700 г. (когато е унищожен от турската армия) големият манастир и [[скрипториум]] „Св. Илия“ с неговата внушителна [[Еленска базилика]], величествените руини на която са най-голямата историческа забележителност тук.
 
След разкъсването на [[Санстефанска България (1897)|Сан Стефанска България]] от [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], тук минава наложената граница на [[Княжество България]] с [[Източна Румелия]] по течението на р. [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] и притока ѝ, спускащ се от сталопланинскотостаропланинското било – р. ''Граматник'' (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение наричана Илиинска или ЕленскаЕ&#768;ленска река, тур. ''Тузлу дере''),<ref>[[s:Берлински_договор_1878_година#.D0.93.D1.80.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D1.86.D0.B0_.D0.BC.D0.B5.D0.B6.D0.B4.D1.83_.D0.91.D1.|Берлински конгрес, текст на Договора от 1878 г.]]</ref><ref>Константин Иречек, Княжество България, Х. Г. Данов, Пловдив 1899, с.296, 312</ref><ref>[http://pelitko.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=406:09-5-gr-pirdop-elenska-bazilika-gramatnishki-rat-rid-kamika-vr-kositza&Itemid=141 Пътеводител Централна Стара планина, 09.5. гр. Пирдоп Еленска базилика-Граматнишки рът-връх Косица]</ref><ref>[http://web.uni-plovdiv.bg/vedrin/details/large/K-35-037-3.jpg Топографска карта ГЩСА – разрезка K-35-037-3] </ref> като граничният пост е на подбалканския път и село ''Лъджане'' (дн. Антон) заедно с [[Душанци]], [[Копривщица]] и пр. остават 7 години извън Княжеството до [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението на България]] в [[1885]] г.
 
Църквата „[[Свети Илия (Антон)|Свети Илия]]“ е построена в 1895 година. Стенописите са дело на дебърския зограф [[Христо Благоев (зограф)|Христо Благоев]] и племенника му Серафим, но по-късно са замазани. На едно от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903“.<ref name="Василиев 200">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 200 }}</ref>
Ред 39:
* Национален парк „[[Централен Балкан]]“.
* Водопад Пеперудата.
* Природен резерват [[Боатин]].
* [[Вежен|Връх Вежен]]
 
Ред 47:
Antonovski Waterfall.jpg | Антоновският [[водопад]]
Anton Elenska.jpg |Развалините на Еленската базилика от 4 век в близост до село Антон
Anton-Municipality-office.jpg |Общинска администрация Антон (на 2-ри етаж)
</gallery>
 
Ред 58:
== Външни препратки ==
* [http://blip.tv/file/4693918 Филм за църквата „Св. Илия“ в с. Антон]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}
* [https://www.youtube.com/watch?v=BCGLc0tpzt0 Видео за останките от Еленската базилика]
 
[[Категория:Села в Софийска област]]