Георги Обретенов: Разлика между версии

{{Биография инфо|

| име= Георги Обретенов

| наставка=

| роден-дата=след [[1849]]

| роден-място=[[Русе]], днес [[България]]

| починал-дата=[[10 май]] [[1876]]

'''Георги Тихов Обретенов''' е роден след [[1849]] в град [[Русе]] и е най-малкият син на [[баба Тонка Обретенова]]. Завършва класното училище в Русе, след това помага на баща си в търговията му в село [[Исакча]] ([[Северна Добруджа]]). През пролетта на [[1870]] постъпва в юнкерското училище в [[Одеса]].

Във връзка с подготовката на въстанието през [[1875]] се завръща в Русе. Включва се в организираната във [[Велико Търново]] чета. След неуспеха на [[Старозагорското въстание]] 1875 се прехвърля в [[Румъния]].

[[Георги Икономов]] решава да напусне [[Сливен]] и да се прехвърли в друг революционен окръг. Това решение е продиктувано от голямата вероятност да бъде разкрит в родния си град. По това време в Сливен пристигат главният апостол [[Иларион Драгостинов]] и помощникът му Георги Обретенов. Малко преди това идва и революционерът Кръстьо Кючюков, родом от [[Шумен]], изпратен от емигрантския център за работа в Сливенския революционен окръг. Заедно с оръжието си Обретенов носи и верен съюзник в апостолската си мисия — печатни революционни прокламации, устав, въстаническо знаме и стиховете на [[Христо Ботев]] и [[Стефан Стамболов]], чийто бунтовен пламък разпалва родолюбивия и борчески дух на народа.

След минаването на [[Балкан]]а Георги Обретенов се спира в [[Твърдица]] у поп Стефан, а опасния багаж, който носи, укриват в църковния олтар. Оттам заминава за село [[Кортен]] при ръководителя на местния комитет Георги Колев, с когото в един пазарен ден с кола, натоварена с жито, в което слагат въстаническите вещи, пристига в Сливен.

Идването на апостолите дава нов тласък на подготвителната работа в Сливен, макар да не са преодолени тактическите различия между тях и някои местни дейци. Гледището на последните — да се възприеме линия на подготовка на чети, които да действуват в Балкана, без да се вдига въстание в града — надделява и това слага отпечатък върху цялостната подготвителна дейност, а по-късно и върху размаха и силата на въстанието в целия Сливенски окръг.

Военният инструктор Георги Обретенов донесъл в [[Сливен]] модерни пушки и дал пример на всички съратници, че трябва да се снабдят преди всичко с пушки. Още преди да замине от Гюргево за Сливен, Георги Обретенов се разпоредил за въоръжението на съратниците. Той писал, че всеки бъдещ въстаник трябва да има револвер с 200 куршума, пушка с 250 патрона и нож. Освен това ратникът трябвало да си осигури две паласки за патроните. Безспорно Георги Обретенов се стремял да наложи тези изисквания като задължителни за всички във ІІ революционен окръг. Той дал и устни инструкции за военната работа, но писмени инструкции не е оставил. Има сведения, че ръководството на Сливенския революционен комитет се постарало да си достави модерни пушки от Румъния. За целта се събрали средства между съзаклятниците на доброволни начала.

Обретенов донесъл в Сливен знаме, изработено от сестрите му Петрана и Анастасия, заради което сливенци не счели за необходимо да приготвят свое знаме.

Ръководителите на въстанническата група, събрана на „Куш Бунар“, [[Иларион Драгостинов]], [[Стоил Войвода]], Георги Обретенов и [[Георги Дражев]], решават въпреки малкия брой въстаници да осъществят набелязания план за обиколка и вдигане на въстание в балканските села из котленския край.

Опитвайки се да се върне към [[Нейково]] за храна, четата е пресрещната и започва първото голямо сражение с башибозуци, редовна войска и черкезка конница. Като се оттегля, четата води бой, в който загива безстрашният революционер, военен инструктор на Сливенския революционен окръг Георги Обретенов. С точната си стрелба той задържа напора на врага и прикрива другарите си, чието старо и негодно оръжие не може да им служи в боя. Осъзнавайки, че е тежко ранен, той се самоубива на [[10.05. май]] [[1876]] г.

== Използвана литература ==

* Божинов П., Кой кой е сред българите ХV-XIX, С. 2000

* Косев К., Априлското въстание в съдбата на българския народ С. 2001

* Митев Й. История на Априлското въстание 1876 том 1 С. 1981

[[Категория{{DEFAULTSORT:Български революционери|Обретенов, Георги]]}}

[[Категория:АприлскоБългарски въстание|Обретенов, Георгиреволюционери]]