Анелизе Микел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 21:
== Психиатрично лечение ==
През юни 1970 г. Микел претърпява третия си апоплектичен пристъп в психиатричната болница, в която е настанена. Предписани са ѝ лекарства против гърчове, включително Дилантин, които не облекчават проблема. Тя започва да описва как вижда „дяволски лица“ по различно време на деня. Същия месец й е предписано друго лекарство, Aolept, което е подобно на хлорпромазин и се използва за лечение на различни психози, включително шизофрения, нарушено поведение и заблуди. Към 1973 г. тя страда от депресия и започва да халюцинира, докато се моли, и се оплаква, че чува гласове, които й казват, че е „проклета“ и ще „изгние в ада“. Лечението ѝ в психиатрия не подобрява здравето ѝ и депресията ѝ се влошава. Дългосрочното лечение също не помогна и тя става все по-разочарована от медицинската намеса, приемайки фармакологични лекарства в продължение на 5 години. Микел става непоносима към християнските свещени места и предмети, като разпятието.
Микел отива в Сан Джорджо Пиачентино със семеен приятел, които редовно организира християнски поклонения. Той стигнал до заключението, че Микел страда от демонично обсебване, заради това че тя е неспособна да мине покрай разпиятие и отказва да пие водата на свещен християнски извор.
{{цитат|Анелиз ми каза, и фрау Хайн потвърди това, че тя е неспособна да влезе в светилище. Тя го приближи с голямо колебание и после каза, че почвата гори като огън и тя просто не може да го понесе. След това тя обиколи светилището и се опита да се приближи от задната страна. Тя погледна хората, които коленичиха в района около малката градина, и й се стори, че докато се молеха, скърцаха със зъби. Стигна до края на малката градина, след което трябваше да се обърне назад. Идвайки отново отпред, тя трябваше да отклони погледа си от картината на Христос [в параклиса на къщата]. Тя стигна няколко пъти до градината, но не можа да мине покрай нея. Тя също така отбеляза, че вече не може да гледа медали или изображения на светци; те искряха толкова много, че тя не можеше да издържи.|}} - Отец Алт
Микел и семейството ѝ се консултират с няколко свещеници, искайки екзорсизъм. Свещениците отказали, препоръчвайки продължаване на медицинското ѝ лечение и информирали семейството, че за екзорсизъм се изисква разрешението на епископа. В католическата църква официално одобрение за екзорсизъм се дава, когато лицето стриктно отговаря на зададените критерии, след което се счита, че страда от обладаване(infestatio) и е под демоничен контрол. Интензивната неприязън към религиозните предмети и свръхестествените сили са едни от първите индикации. Микел се влошава физически и проявява агресия, самонараняване, пие собствената си урина и яде насекоми. През ноември 1973 г. Микел започва лечението си с Тегретол, лекарство против припадъци и стабилизатор на настроението. По време на религиозните ритуали й били предписвани антипсихотични лекарства, които тя приемала често до известно време преди смъртта си. Въпреки приемането на тези невролептични лекарства, симптомите на Микел се влошават и тя започва "да ръмжи, да вижда демони, да хвърля неща".
== Екзорсизъм ==
== Бележки ==
| |||