Разлика между версии на „Петър Папанчев“

113 байта изтрити ,  преди 8 месеца
м
редакция без резюме
(Нова страница: „{{Личност | категория = | портрет = | описание = български политик и журналист...“)
 
м
}}
'''Петър Папанчев''' е български политик, депутат и журналист, лидер на Народната партия, основател и редактор на вестник „Сливен“ /1894-1901/, народен представител от Сливен с най-дълъг парламентарен стаж.
Петър ПапанчевРоден е рускив възпитаникСливен ина юрист27 наавгуст 1860 г. Следва право в университета в Одеса. След започване на Сръбско-българската война през 1885 година напуска университета и пристига в България, за да се включи като доброволец в ученическия легион. След завършване на университета през 1887 г. работи в Бургас като държавен адвокат. Увлечен от социалдемократически идеи, вероятно още в Русия, през 1890 г. в Сливен заедно с Никола Габровски, Тодор Постомпиров и руските поданици Попов и Квартирников основава ученолюбивото дружество „Развитие“ и става негов председател.
Роден е в Сливен на 27 август 1860 година (нов стил) в Сливен е роден
Петър Папанчев е руски възпитаник и юрист на университета в Одеса. След започване на Сръбско-българската война през 1885 година напуска университета и пристига в България, за да се включи като доброволец в ученическия легион. След завършване на университета през 1887 г. работи в Бургас като държавен адвокат. Увлечен от социалдемократически идеи, вероятно още в Русия, през 1890 г. в Сливен заедно с Никола Габровски, Тодор Постомпиров и руските поданици Попов и Квартирников основава ученолюбивото дружество „Развитие“ и става негов председател.
 
След падането на Стамболовото правителство през 1894 г. става основател на Народната партия в Сливен, е и остава нейн лидер до 1913 година. Благодарение на енергичната му дейност партията е една от най-популярните в Сливен, с голямо влияние сред населението. Папанчев многократно е избиран за народен представител, за окръжен и общински съветник. Той е народен представител в VIII-то, IX-то, XI-то, XIII-то, XV-то Обикновено народно събрание и в V-то Велико народно събрание. По негово предложение е прието изменение на Закона за печата от 16 декември 1887 година, известно като „Папанчевата добавка към закона за печата“, съгласно която отговорните редактори на списания и вестници трябва да имат постоянно местожителство и завършено средно образование. Предвижда се също така да се търси отговорност от редактора на вестника, даже ако авторът е известен. По ирония на съдбата през 1900 г. Папанчев сам попада под ударите на този закон, и е съден „за обида на Княза“.