Анелизе Микел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30:
== Екзорсизъм ==
[[File:Bischof josef Stangl Prozession zur Obernauer Kapalle 1.5.1959.jpg|thumb|Епископ Йозеф Щангл (май 1959 г.), който одобрява екзорсизма, нареждайки да се пази в пълна тайна]]
Свещеникът Ърнст Алт, с когото се срещат, виждайки Микел, заявява, че „тя не прилича на епилептик“ и че той не вижда тя да има припадъци. Алт вярва, че тя страда от демонично обсебване и призовава местния епископ да разреши екзорсизъм. В писмо до Алт през 1975 г. Мишел пише: "Аз съм нищо; всичко в мен е празнота. Какво да направя? Трябва да се подобря. Ти се моли за мен" и също веднъж му каза: "Искам да страдам за другите хора... но това е толкова жестоко". През септември същата година епископ Йозеф Щангл разрешава на свещеник Арнолд Ренц да проведе екзорсизъм, но разпорежда да е в пълна тайна. Ренц извършва първият ритуал на 24 септември. Микел започва да говори все по-често за „умирането, за да изкупи своенравната съвременна младост и отстъпниците свещеници на съвременната църква“ и тя отказва да яде към края. В този момент родителите й спират да се консултират с лекари по нейно искане и разчитат единствено на обредите на екзорсизъм. 67 ритуали на екзорсизъм; една или две всяка седмица, с продължителност до 4 часа, се извършват в продължение на около 10 месеца през 1975–1976 г.
== Смърт ==
На 1 юли 1976 г. Микел умира в дома си. В доклада за аутопсията се посочва, че причината е недохранване и дехидратация поради това, че тя е била в състояние на полуглад почти година, докато са били извършвани ритуалите на екзорсизъм. Теглото на Микел е било само 30 кг, а коленете ѝ били счупени в следствие на продължително коленичене. Не е могла да се движи без чужда помощ и е било съобщено, че е получила пневмония.
== Бележки ==
| |||