Уикипедия

Втора олинтска война: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м пропусната запетая
Ред 19:
 
== Предистория ==
Халкидският съюз с неговите 32 града, стратегическо географско положение и икономическа мощ представлява потенциална реална заплаха за Македония. Голяма част от македонската търговия минава през халкидическите пристанища.<ref name="Gabriel 148">{{cite book |title= Philip II of Macedonia: Greater than Alexander |last= Gabriel |first= Richard A |authorlink= |coauthors= |year= 2010 |publisher=Potomac Books, Inc. |location= Washington, D. C. |isbn=978-1597975193 |pages= 148 |url= |accessdate= |quote= |lang-hide= 1 |lang= en }}</ref> По време на [[Първа олинтска война|Първата олинтска война]] в 382 година пр. Хр. олинтците превземат македонската столица [[Пела]]. В 357<ref name="Sealey 137">{{cite book |title= Demosthenes and His Time: A Study in Defeat |last=Sealey |first= Raphael |authorlink= |coauthors= |year=1993 |publisher= Oxford University Press |location= New York, Oxford|isbn= 0-19-507928-0 |pages=[https://archive.org/details/demostheneshisti00seal/page/n149 137] |url= https://archive.org/details/demostheneshisti00seal|accessdate= |quote= |lang-hide= 1 |lang= en }}</ref> или 356 пр. Хр.<ref name="Gabriel 148"/> цар [[Филип II Македонски]] сключва съюз с Олинт, за да лиши [[Древна Атина|Атина]] от потенциален съюзник в [[Солунски залив|Терменския залив]] и да си гаринтира свобода на действията в Пеония, Илирия и Тракия. Филип спазва обещанието си да завладее атинската база [[Потидея]] и да я предаде на Халкидския съюз, а договорът е депозиран в [[Делфийско светилище|Делфийското светилище]]. Олинт се задължава да не се меси в делата на Филип и да не влиза в съюз с Атина.<ref name="Gabriel 148"/>
 
Според сведенията на [[Демостен]] към 353<ref name="Gabriel 148"/> или 352/351 година пр. Хр.,<ref name="Sealey 137"/> притеснени от нарастващата мощ на Македония олинтците сключват договор с Атина, за да възстановят влошените отношения от обсадата на [[Амфиполис]] от Филип. Възможно е да е проучвана и възможността за военен съюз.<ref name="Gabriel 148"/> Филип реагира и през зимата на 352/1<ref name="Sealey 137"/> или есента на 351 година<ref name="Gabriel 148"/> прави военна демонстрация на Халкидическия полуостров, като на връщане от Тракия се отбива в Олинт, придружаван от войската си.<ref name="Gabriel 148"/>
Ред 28:
През лятото на 349 година пр. Хр. Филип повежда войските си на Халкидическия полуостров и започва да завладява градовете на Съюза или със заплаха или с обсади, но поддържа твърдението, че не е във война с Олинт до 348 година, когато е само на 8 km от Олинт.<ref name="Sealey 137"/> Филип се придвижва от Македония през до района северно от езерото [[Бешичко езеро|Болбе]] и навлиза в Халкидика от североизток. Стратегическото предимство е на страната на македонците, тъй като силите на Съюза са разпръснати по отделните градове, които заемат отбранителна позиция. Филип превзема малката крепост, пазеща [[Стагира]] от север и атакува града, който пада не след дълго и Филип заповядва да бъде унищожен, като за съдбата на населението няма сведения. След това без битка се предават серия малки градове – [[Акант (град)|Акант]],<ref name="Gabriel 150">{{cite book |title= Philip II of Macedonia: Greater than Alexander |last= Gabriel |first= Richard A |authorlink= |coauthors= |year= 2010 |publisher=Potomac Books, Inc. |location= Washington, D. C. |isbn=978-1597975193 |pages= 150 |url= |accessdate= |quote= |lang-hide= 1 |lang= en }}</ref> [[Аполония Халкидическа|Аполония]] и [[Аретуса]]. Стратегията на Филип е да изолира и овладее малките градове в източната част на полуострова без да среща силите на Съюза в открита битка. В късната есен на 349 година бунт във [[Фере (Тесалия)|Фере]], вероятно поради връщането на тирана Питолай, принуждава Филип да изостави кампанията и да замине за Тесалия.<ref name="Gabriel 151">{{cite book |title= Philip II of Macedonia: Greater than Alexander |last= Gabriel |first= Richard A |authorlink= |coauthors= |year= 2010 |publisher=Potomac Books, Inc. |location= Washington, D. C. |isbn=978-1597975193 |pages= 151 |url= |accessdate= |quote= |lang-hide= 1 |lang= en }}</ref>
 
Още преди летните успехи на Филип Олинт изпраща посланици в Атина с молба за военна помощ. Посолството пристига през юли и сключва с атиняните военен съюз.<ref name="Gabriel 151"/> Атиняните решават да насочат към Олинт флот от 38 триреми,<ref name="Gabriel 151"/> под командването на Карес с 2000 пелтасти,<ref name="Sealey 138">{{cite book |title= Demosthenes and His Time: A Study in Defeat |last=Sealey |first= Raphael |authorlink= |coauthors= |year=1993 |publisher= Oxford University Press |location= New York, Oxford|isbn= 0-19-507928-0 |pages=[https://archive.org/details/demostheneshisti00seal/page/n150 138] |url= https://archive.org/details/demostheneshisti00seal|accessdate= |quote= |lang-hide= 1 |lang= en }}</ref><ref name="Gabriel 151"/> и призовават доброволци да осигурят още кораби.<ref name="Sealey 138"/> Етисите обаче не позволяват на корабите да тръгнат към олинтското пристанище [[Мекиберна]] до средата на септември и в крайна сметка Филип заминава за Тесалия.<ref name="Sealey 138"/><ref name="Gabriel 151"/> Дебатите, възникнали около това как да се реагира на олинтското посолство, са повод за Демостен да напише първата си [[олинтики|олинтика]].<ref name="Sealey 138"/>
 
=== Тесалийска и евбейска интерлюдия ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Втора_олинтска_война“.