Лайош I Велики: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
шаблон и структура+ изт |
||
Ред 1:
{{Личност|монарх
| вложки =
{{Личност/Монарх
| коронация = [[21 юли]] [[1342]] ▼
▲| управление = 1342 – 1382
▲| коронация = [[21 юли]] [[1342]]
| династия = ''[[Анжу-Сицилиански дом]]''▼
▲| предшественик = [[Карл Роберт Анжуйски|Карой I]]
▲| наследник = [[Мария Унгарска|Мария I Анжуйска]] и Ядвига Анжуйска
| втори брак =[[Елизабета Котроманич]]▼
▲| династия = Анжу
}}
}}
'''Лайош
== Произход ==
[[файл:Elżbieta Łokietkówna z dziećmi.JPG|мини|ляво|Елжбета Локетек с децата си]]
Лайош е син на унгарския крал [[Карл Роберт]] (от неаполитанската Анжуйска династия) и [[Елжбета Локетек]]. Унгарската корона Лайош получава след смъртта на баща си през 1342 година, но в ранните си години е ръководен от съветите на майка си.
== Управление ==
През 1347—1348 години предприема поход до [[Неапол]] с цел да отмъсти за убития си брат Андрей, но няма краен успех, заради избухналата епидемия от чума.
През 1350 година повтаря своя поход, покорява Неапол и предава управлението на своята майка, а сам обръща главно внимание на Далмацию, като счита, че тя е по важна за Унгария, отколкото Италия.<ref>История на Адриатика, под ред. на Пиер Кабан, изд. Рива 2012 г.</ref>
За завладяването на Далмация Лайош I води гежка борба с с венецианците, но успява да ги победи и ги заставя през 1356 година да признаят Далмацию за унгарска.<ref>Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.</ref><ref>История Венгрии,ред Исламов Т.М,Пушкаш А.И.,изд. Москва 1971 г.</ref>
<gallery>
First Big Seal.PNG |alt=A crowned young man sitting on a throne |Първият кралски печат на Лайош, загубен по време на кампания в Босна през 1363 година
Louis the Great big seal.jpg |alt=A crowned man sitting on a throne |Вторият кралски печат на Лайош след 1363 година
Privilege of Koszyce.jpg|Грамота от [[Кошице]] за привилегии на полската шляхта дадени от Лайош
</gallery>
=== Войни с България ===
На 1 май 1365 г. крал [[Лайош I Велики]]нахлува във Видинското царство и на 30 май войските му вече са пред [[Бдин]]. На 2 юни унгарските войски превземат града, пленяват [[Иван Страцимир]] и присъединяват земите му към Кралство Унгария. След бързата си победа унгарският крал призовава от [[Босненско кралство|Босна]] във Видинската област католически мисионери от [[Францискански орден|Ордена на Св. Франциск]], които предприемат масови покръствания не само на [[павликяни]], но и на православни християни, в това число и на самия видински цар. Това предизвиква възмущението на византийския император [[Йоан Кантакузин]] пред папските [[легат]]и, сведения за което се намират в запазени исторически извори.<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/Kantakuzin_beseda_papski_legzti.htm ЙОАН КАНТАКУЗИН, БЕСЕДА С ПАТРИАРХ ПАВЕЛ]</ref>
Иван Срацимир заедно с цялото си семейство е изведен от Видин и затворен в хърватския замък Хумник (дн. [[Босилево]]). През следващите години цар [[Иван Александър]] предприема действия за възвръщане на контрола си над Видинско. Столицата Бдин и останалите крепости в района са под унгарско владичество до 1369 г. През същата година е подписано споразумение между Унгария и България, според което се възстановява Видинското царство, а Иван Срацимир е възстановен на престола във Видин, като поема определени задължения спрямо унгарския крал. Единственото, което знаем за тези зависимости е, че двете дъщери на Иван Срацимир били изпратени като заложници в унгарския кралски двор и станали придворни дами на унгарската кралица.<ref>Божилов, Иван (Bozhilov, Ivan) (1994). "Иван Срацимир, цар във Видин (1352–1353 – 1396) [Ivan Stratsimir, Tsar of Vidin]". Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография [The Asen Family (1186–1460): Genealogy and Prosopography] (in Bulgarian). Българска академия на науките (Bulgarian Academy of Sciences). pp. 202–203. ISBN 954-430-264-6. OCLC 38087158.</ref>
== Бракове и деца ==
[[файл:Ludvik1Uhersko.jpg|мини|смъртта на Лайош миниатюра от средновековна хроника]]
Лайош Велики има два брака
'''1 брак''': с Маргарита Люксембургска,
* Мария (1365 – 1366)
* Катарина (1370 – 1377), сгодена (1374) за Луи Френски (* 1372; † 1407), син на крал [[Шарл V]]
* [[Мария Унгарска|Мария]] (1371 – 1395), омъжена за [[Сигизмунд Люксембургски]], маркграф на Бранденбург и Моравия, бъдещ [[Император на Свещената Римска империя|император]]
* [[Ядвига Анжуйска|Ядвига]] (1373 – 1400), кралица на Полша (1384 – 1399), светица, омъжена за [[Владислав II|Владислав II Ягело]], велик княз на Литва.
За да съхрани целостта на държавата Лайош обявява за едиствена наследница първородната си дъщеря [[Мария Унгарска]], сгодена за [[Сигизмунд]], син на император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV Люксембургски]]. След смъртта му обаче започва борба за власт.
▲'''Лайош Първи Анжу''' ({{lang|hu|I. Lajos magyar király}}; {{lang|pl|Ludwik Węgierski}}; {{lang|fr|Louis I-er de Hongrie}}; {{lang|it|Luigi I d'Ungheria}}) е крал на [[Унгария]] в периода ([[1342]] – [[1382]]) и крал на [[Полша]] в периода([[1370]] – 1382).
== Източници ==
Line 37 ⟶ 55:
{{пост край}}
{{Монарси на Унгария}}
[[Категория:Монарси на Унгария]]
| |||