Разлика между версии на „Митраизъм“

редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (- пък + ))
 
{{обработка|форматиране}}
[[Файл:Fresque_Mithraeum_Marino.jpg|250п270x270px|мини|Изображение на бог Митра от 3 век, открит в митраеум в [[Марино (Италия)|Марино]], [[Италия]]]]
'''Митраизмът''' е мистериален [[култ]], практикуван в [[Римската империя|Римска империя]] от II в. пр.н.е до IV век. В свидетелствата на античните автори<ref>Подробен списък на запазени свидетелства (англ)[http://www.tertullian.org/rpearse/mithras/literary_sources.htm]</ref> се срещат названия като „тайнствата (мистериите) на Митра“ или „мистериите на персийците“, докато названието „митраизъм“ е [[неологизъм]], създаден покрай опитите за негова историческа реконструкция. Преки писмени свидетелства за догмите и съдържанието на култа няма и за тях се съди косвено по запазените материални следи. Известни са над 400 археологически обекта, свързани с митраизма.<ref>Съставен е [[корпус (лингвистика)|корпус]] на находките известни до към средата на ХХ в., станал стандарт за цитиране с абревиатурата [[Corpus Inscriptionum et Monumentorum Religionis Mithriacae|CIMRM]], следващ изданието Vermaseren, M. J. (1956, 1960), ''Corpus inscriptionum et monumentorum religionis mithriacae'', 2 vols., The Hague: Martinus Nijhoff.</ref>.
[[Файл:Fresque_Mithraeum_Marino.jpg|250п|мини|Изображение на бог Митра от 3 век, открит в митраеум в [[Марино (Италия)|Марино]], [[Италия]]]]
Божество [[Митра]] фигурира в прото-индоевропейската митология, но днешните изследователи са склонни да приемат, че митраизмът собствено е нововъзникнал култ, който няма реални връзки с предшестващите го вярвания<ref>виж напр. Ulansey D., ''The origins of the Mithraic mysteries'' (Oxford University Press, 1991)</ref>. В по-ранните и все още авторитетни разработки на [[Франц Кюмон]] подобна връзка се е приемала без достатъчни уговорки<ref>Кюмон Ф., ''Мистериите на Митра'', София: Шамбала, 1999 (прев. от Cumont F., ''Les mystères de Mithra'', Brussels, 1900; онлайн)</ref>.
 
Божество [[Митра]] фигурира в прото-индоевропейската митология, но днешните изследователи са склонни да приемат, че митраизмът собствено е нововъзникнал култ, който няма реални връзки с предшестващите го вярвания.<ref>виж напр. Ulansey D., ''The origins of the Mithraic mysteries'' (Oxford University Press, 1991)</ref>. В по-ранните и все още авторитетни разработки на [[Франц Кюмон]] подобна връзка се е приемала без достатъчни уговорки.<ref>Кюмон Ф., ''Мистериите на Митра'', София: Шамбала, 1999 (прев. от Cumont F., ''Les mystères de Mithra'', Brussels, 1900; онлайн)</ref>.
Митра е бил описван като ''sol invictus'' („непобедимото слънце“), така че той е соларно божество. Местата за неговия култ са станали известни митреуми, най-често подземия.
 
Митра е бил описван като ''sol invictus'' („непобедимото слънце“), така че той е соларно божество. Местата за неговия култ са станали известни като митреуми, най-често подземия.
Иконографски представителна за митраизма е сцена на бикоубийство ('[[тавроктония]]'; англ. tauroctony). Посветените в култа минавали през поредица от степени, като практикуващите били от различни социални слоеве, включително и роби. Доколкото божеството било закрилник на армията и на договорите, култът бил разпространен най-вече сред римските [[легион]]ери и дребната аристокрация. В някои провинции в култа участвали и жени.
 
Иконографски представителна за митраизма е сцена на бикоубийство ('[[тавроктония]]'; [[Английски език|англ]]. ''tauroctony''). Посветените в култа минавали през поредица от степени, като практикуващите били от различни социални слоеве, включително и [[роби]]. Доколкото божеството било закрилник на армията и на договорите, култът бил разпространен най-вече сред римските [[легион]]ери и дребната аристокрация. В някои провинции в култа участвали и жени.
 
== Общи сведения ==
Всеки митраеум е декориран с изображение на бог Митра, убиващ Свещения бик. Това е основният мит, описващ природните зависимости на култа. Сцената на жертвоприношението пресъздава една природна криза. Астрологичният символ на Скорпиона под гениталиите на Бика е знак за предизвестена смърт. Обществените очаквания са за излизане от тази криза. В случая Митра е културният герой, който е натоварен чрез акта на предизвиканата смърт да извести ползите, т.е. формите на възкръсването. Природното „убиване“ в случая пресъздава семантиката на край, т.е. актът сочи есента. Но скритата цел и смисъл на ритуалното убийство е пролетта. Като мъжки символ на плодовитостта Бикът е жертван, за да даде жизнени сили на земята. Убийството на бика символизира новия живот. От кръвта му се раждат всички полезни растения. Змията, символ на земята и на вечното прераждане е агент на природното възкръсване. Символът на Кучето, изобразявано пред затихващия Бик, пресъздава друг природен гарант Пазител в отвъдното. В погребалните практики на древните иранци кучето е свързано именно с идеята за Душата, а представата за място на душите е Луната. Ето защо според митраисткия мит отровеното семе на Бика е пречистено от Луната, където душата му е пазена от Кучето. В някои случаи скулптурната група включва изображения на гарван или малък лъв. И двата символа имат отношение към Слънцето – гарванът е слънчев вестител, а лъвът е символ на деня и на огъня. Малкият лъв показва сезонното състояние на Слънцето, когато имаме кратък ден и дълга нощ.
 
Култът към Митра е умерено дуалистичен. Той носи наследствени белези от стария ирански зерванизъм, издигнал Времето като Първопричина. Митраизмът не разглежда света като два полюса от Добро и Зло, какъвто е той в представите на зороастризма. В митраистките престави на преден план са изведени космичните тенденции и изборът на подходящо поведение спрямо тях. Важно място заема и Съдбата, т.е. предопределението. Ето защо дуалистичният сигнал в митраизма протича по-скоро като отношение върху опозицията Небе-Земя, а не върху морализаторското деление Добро-Зло. Иконографската схема Митра Бикоубиец е митологична конструкция на представата за победата на жизненото начало над смъртта, възприемана като временно състояние, за триумфа на живота. Персонажите на умалените подгласници на Митра, обикновено изобразявани вляво и вдясно от композицията, като държащи факли (единият е с вдигнат, а другият с наведен факел) са Каутес и Каутопат. Те са небесните близнаци Светлина и Мрак, които придават общовалидност в този акт на Митра.[[Файл:Leontocephaline-Ostia.jpg|387x387px|мини|Изображение от митаеума в Остиа ([[Corpus Inscriptionum et Monumentorum Religionis Mithriacae|CIMRM]]312)]]
 
=== Други иконографии ===
 
Надписи, намирани в античен Рим, подсказват, че Митра може да бъде видян и като орфическия бог-създател [[Фанес]]. Такива белези се наслояват поради силните позиции, които достига митраизма сред тракийските елементи във [[Фригия]]. Поради това римляните често наричат Митра фригийски бог.
[[Файл:Leontocephaline-Ostia.jpg|250п|мини|ляво|Изображение от митаеума в Остиа ([[Corpus Inscriptionum et Monumentorum Religionis Mithriacae|CIMRM]]312)]]
 
В митраистката традиция се срещат изображения на бог, понякога с лъвска глава<ref>Jackson H., ''The Meaning and Function of the Leontocephaline in Roman Mithraism'', Numen, v. 32, fasc. 1 (Jul., 1985), pp. 17 – 45</ref>, раждащ се от Световното яйце. Тази метафора се отнася по-скоро за началото на Времето, когато светът започва да съществува. Ето защо в [[семантика]]та на Първопричина, връзката между символа на яйцето и Върховното (бога Време – Айон, Зерван, [[Кронос]]) е по-достоверна. Връзката с тази иконография е повече от явна. [[Барелеф]]ът от музея на [[Модена]] с изображение на бога Време (опасан от Световната Змия), който се ражда от яйце, се отнася към същата група. В това изображение по яйцето са изобразени дванадесетте зодиакални знака – също както и при бронзовата скулптура, открита близо до [[Адрианов вал|Стената на Адриан]].
Йерархията в култа е строга. Сановете са седем на брой<ref>Има обосновани предположения, че те съответстват на седемте 'планети': Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн</ref> като всеки новопостъпил в обществото е длъжен да премине през първите 4. Те представляват 4-те нива на развитие на човешката душа:
 
* Гарван (''Corax'')
* Младеж (''Nymphus'')
* Войник (''Miles'')
* Лъв (''Lео'')
 
Останалите три (височайши) сана са:
* Персиец (''Perses'')
* Вестител на слънцето (''Heliodromus'')
* Жрец (''Savcerdos'' или ''Pater'')
 
Знае се, че мястото на човек в тази йерархия не зависело от социалното му положение. Робът можел да бъде жрец (''Savcerdos''), а аристократ примерно гарван (''Corax''). По време на празненствата почитателите на култа се обличали точно като войници, лъвовове и т.н., според мястото си в йерархията.
 
== Бележки ==