Владимир Поптомов: Разлика между версии

Владимир Поптомов е роден на 8 февруари (27 януари стар стил) 1890 г. в [[Белица]], по това време част от [[Османска империя|Османската империя]]. Дядо му поп Илия е известен с прякора си Делипапаз (тоест ''Лудия поп'') заради смелата защита на местното население от османската власт.<ref>Боков, Г. Владимир Поптомов – човекът, комунистът, държавникът, журналистът, Партиздат, София, 1981, стр. 14.</ref> Бащата на Владимир, поп [[Тома Попилиев|Томе]] е български екзархийски свещеник, който в продължение на 15 години е начело на българската черковно-училищна община и е един от водачите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] в Белица, убит от османските власти.<ref name="Тюлеков 42">Тюлеков, Димитър. Политическият мит за „македонско малцинство“ в България, МНИ, Благоевград, 2007, стр. 42.</ref><ref>Боков, Георги, Митко Иванов, Надка Гюркова. Върхове на българската журналистика, Наука и изкуство, 1972, стр. 193.</ref> След опожаряването на Белица след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] и смъртта на поп Томе, семейството на Владимир, начело с майка му Павла Поптомова, бяга от селото.<ref>Боков, Г. Владимир Поптомов – човекът, комунистът, държавникът, журналистът, Партиздат, София, 1981, стр. 28.</ref> По-късно семейството се завръща в Белица.<ref name="duma">[http://old.duma.bg/2006/0406/010406/obshtestvo/ob-5.html Писарев, Павел. По пътищата на Владимир Поптомов. В: „Дума“, Общество. 01.04.2006]</ref> Владимир Поптомов завършва [[Серско българско педагогическо училище|педагогическо училище]] в [[Сяр]] през 1910 г., след което известно време е учител в [[Банско]]. През 1912 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). През 1914 г. завършва [[Школа за запасни офицери|Школата за запасни офицери]] в [[София]] и по време на [[Първата световна война]] служи като подпоручик в [[Българската армия]].<ref name="tt">{{ташев}}</ref> През есента на 1919 г. влиза в [[Софийския университет]], където завършваследва право.<ref>Боков, Г. Владимир Поптомов – човекът, комунистът, държавникът, журналистът, Партиздат, София, 1981, стр. 39.</ref> Дипломира се успешно през 1922 г.<ref>Алманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“. 1888–1974, т.1, София, 1975, с. 160.</ref>