Пол Верлен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
gallery: removing File, Image, Файл, Картинка |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{обработка|енциклопедизиране, като се редактира сензационалисткия стил при описанието на живота на поета}}
{{Личност
|
|
| портрет-описание
| име-рождено = Пол-Мари Верлен
| псевдоним = ▼
| роден-място
| починал-място
| работил
▲| националност = {{Франция}}
|
{{Личност/Писател
| жанрове = [[стихотворение]]▼
|
| направление = [[Декадентство]], [[символизъм]]▼
|
| известни творби = ▼
|
| повлиян = [[Шарл Бодлер]], [[Виктор Юго]], [[Артюр Рембо]], [[Артур Шопенхауер]]▼
| повлиял = Артюр Рембо, [[Том Верлен]], [[Рубен Дарио]], [[Максим Богданович]]▼
|
▲| деца =
|
}}
| баща = Никола Верлен
| майка = Елиза Верлен
| брак = Матилда Софи Мари Моте
| деца = Жорж Верлен (1871 – 1926)
}}
Line 28 ⟶ 33:
== Биография ==
=== Произход и младежки години ===
На 14 години прочита [[Шарл Бодлер]], който му повлиява много силно. На 17 години Верлен вече е постоянен клиент на проститутките, пристрастява се и към алкохола, преди всичко към [[абсент]]а. Започва да учи [[право]], но се отказва след две години. Работи известно време като прислуга в Сити Хола. През 1862 г. получава бакалавърска степен.
[[Файл:Houghton MS Eng 1148 (1749) - Paul Verlaine - edit.jpg|мини|Фотография на Верлен, Венеция, 1893 г.]]▼
Сред приятелите му поети в пивницата намира компания за дълги дискусии и за пиене на [[абсент]] (който по-късно го отвежда и до болничното легло). Неговият баща отказва да финансира бохемския му живот.
* През 1866 г.издава първата си книга – ''„Сатурнически поеми“ („Poèmes Saturniens“)''.▼
* През 1871 г. в Париж се появява [[Артюр Рембо]], с когото Верлен започва връзка и напуска семейството си. Две години двамата живеят бохемски из Париж. Връзката им приключва на 12 юли 1873 г., когато Верлен под въздействието алкохола, който е поел, прострелва Рембо в ръката, за което попада за 18 месеца в затвора. При престоя му в затвора го посещава свещеник, за да го изповяда. Шокиран от чутото, свещеникът накрая го пита „Ти сигурен ли си, че никога не си бил с животни“. В този период Верлен чете [[Уилям Шекспир|Шекспир]] и „[[Дон Кихот]]“, а през 1874 г. написва ''„Песни без думи“ („Romances Sans Paroles“)'', което се смята и за едно от неговите най-добри произведения. Преди да бъде освободен, Верлен отново се среща за малко с Рембо.▼
▲
[[Файл:Ferme de Verlaine à Coulommes (Ardennes, Fr).JPG|мини|Ферма на Верлен в Ардените]]▼
* След като излиза от затвора Верлен се мести в [[Англия]], където за кратко преподава френски, след което, през 1877 г., отново се връща във Франция, за да преподава в колеж. През 1879 г. Верлен се отказва да преподава и осиновява свой ученик. Двамата имат ферма, която обаче бързо банкрутира. След банкрута Верлен се връща в Париж.▼
=== Години с Рембо ===
* През 1883 г. осиновеният от него ученик умира от тиф. Три години по-късно, през 1886 г., умира и майка му. Въпреки че започва отново да пие, по същото време Верлен е един от водещите френски поети. Той публикува критически статии, кратки биографии на поети, разкази и стихове. Дълго време прекарва в болници, продължава да пие, живее в мизерия – в предградията, прекарал месец в затвора. Животът му довежда и до много болести – [[ревматизъм]], [[гастрит]], [[диабет]], [[цироза]] на [[черен дроб|черния дроб]], [[хипертония]].▼
▲
* Публично признание Верлен получава след публикуването на есетата „Прокълнатите поети“ (1885 г.), в които представя творчеството на [[Стефан Маларме]], [[Артюр Рембо]], [[Тристан Корбиер]], [[Марселин Деборд-Валмор]], [[Огюст Вилие дьо л'Ил-Адам]] и други, както и своето собствено. След „Прокълнатите поети“ Верлен живее само от литературни приходи.▼
* В последните години от своя живот Верлен дава всичко, което има, на две проститутки на средна възраст. Също често се среща с гей – крадец на чадъри. В автобиографията си Верлен отрича да е имал всякакви сексуални контакти с Рембо. Начинът на живот на Верлен привлича внимание и адмирации, ранните му произведения са преиздадени и през 1894 г. той е избран за „Принц на поезията“. Две години по-късно, на 8 януари 1896 г., Пол-Мари Верлен умира в Париж на 51 години. Въпреки славата си умира в мизерия. На погребението му присъстват хиляди хора.▼
=== Следващи години ===
* 1896 – 7 януари Верлен се изповядва. През нощта, той пада от леглото, Евгения не може да го вдигне, и Верлен прекарва нощта на студения под. 8 януари. Верлен умира от пневмония. На 10 януари е опелото в църквата Св. Стефан-дьо-Монт и тържественото погребение на гробището. Февруари в поредица от „Литература и изкуство“, публикува сборника с „Плът“. Месец декември. Публикувано колекция от „нападки“ (публикувани от Leon Vanier).▼
▲
* 1899 – Излизат пълните произведения на Верлен в пет тома (издател на Леон Вениер).▼
* 1904 – издава се колекция от еротични стихове на Верлен „Hombres“.▼
▲[[Файл:Houghton MS Eng 1148 (1749) - Paul Verlaine - edit.jpg|мини|260п|ляво|Фотография на Верлен, Венеция, 1893 г.]]
* 1907 – книгата на Верлен „Пътуване на един французин във Франция“ (издател Албер Месия).▼
▲
* 1911 – 28 май. В Люксембургската градина се открива паметник на Верлен.▼
* 1913 – издаден сборник „сонети“.▼
▲
* 1926 – издаден първия том на непубликувани работи Верлен (издател Бодине).▼
* 1929 – издадени втори и трети том на непубликувани работи Верлен (издател Алберт Месен).▼
▲[[Файл:Ferme de Verlaine à Coulommes (Ardennes, Fr).JPG|мини|260п|Ферма на Верлен в Ардените]]
[[Файл:Tombe Paul Verlaine (2), Cimetière des Batignolles, Paris.jpg|мини|260п|Гробът на Пол Верлен, родителите и сина му в Париж]]
▲
=== Смърт ===
▲
== Посмъртно признание ==
* 1896, февруари – в поредица от „Литература и изкуство“ е издаден сборникът с „Плът“
* 1896, декември – издаден е сборник с „нападки“ (публикувани от Leon Vanier)
▲* 1929 – издадени втори и трети том на непубликувани
== Творчество ==
Line 57 ⟶ 75:
=== Стихосбирките на Верлен ===
Това заглавие носи първата стихосбирка на Верлен. Издадена е през 1866 година. Един от основните символи в неговата поезия намира израз тук, а именно Сатурн. Верлен смята, че родените под неговия знак са вечно нещастни, обречени на неудовлетворение и винаги търсещи. Част от стихотворенията в тази стихосбирка са: „Моята съкровена мечта“, „Морски пейзаж“, „Есенна песен“, „Жена и котка“ и други. В тези стихове Верлен напълно „влиза в обувките“ на декадентите. Първоначално твърди, че природата не го интересува, а веднага след това започва да я изобразява с огромно словесно майсторство. В тази своя първа стихосбирка Верлен все още симпатизира на парнасистите и това личи от използваната лексика. Споделяйки идеите им за съвършенство на формата, за дистанцираността и за хармоничния, но хладен свят на лириката, Верлен изгражда противоположен образ. Един от акцентите в поезията на Верлен е метафоричния израз на есента и красотата. Според него, красотата е източник единствено на отчаяние.
Тази стихосбирка е изградена върху бутафорията. Написана е през 1869 година.
Стихосбирката е написана през 1870 година. Посветена е на съпругата на поета Матилда Моте. Това е и книгата с най-интимна лирика на поета. В стихосбирката Верлен представя любовта като уединение.
Книгата Верлен издава през 1874 година. В този период Верлен е силно повлиян от импресионистите и това намира пряк израз е поезията му. Йордан Ефтимов обяснява влиянието на импресионистите, свързвайки Верленовата поезия с „монотонният шум на дъжда, наситените с есенен въздух улици, силуети, които се разтварят в мъглата“.
Верлен създава стихосбирката през 1881 година. След престоя си в затвора, Верлен се обръща към Бога и това намира пряко отражение е поезията му. Тук също проличава желанието на поета за сближаване с изобразителното изкуство. Природата вече има библейски израз.
Това е и най-важната книга на Верлен. Публикува я през 1884 година. В нея поетът включва и своето „Поетическо изкуство“. Докато пише това стихотворение, поетът получава известие, че Матилда Моте иска развод. Това се отразява и в поезията му. Именно в този тежък период Верлен намира опора в религията. Всичко това намира израз в предната стихосбирка „Мъдрост“. За първи път тук се появява и понятието декаданс. Всички теми от предходните стихосбирки намират израз и тук, но в един по-мащабен и вглъбен пейзаж.
Стихосбирката излиза през 1888 година. Тя е и последна за Верлен. Тази книга той посвещава на Виктор Юго. Верлен смята Юго за свои духовен наставник. Тази книга затваря една своеобразна композиционна рамка, която очертава детските години на поета, когато той едва четиринадесетгодишен изпраща свои стихове на Юго и последната му значима стихосбирка, с която той отново се връща към един духовен диалог с Виктор Юго.
Line 144 ⟶ 162:
== Източници ==
<references />
*
* Йордан Ефтимов.
*
*
*
* ''Френска поезия'', Народна култура, София, 1978
*
* Симеон Хаджикосев.
== Външни препратки ==
* [http://www.litclub.com/library/prev/verlen/index.htm Избрана поезия на Верлен в
* [http://literaturensviat.com/?p=57163 5 стихотворения на Верлен в Литературен свят], превод от френски Георги Михайлов
* [http://chitanka.info/book/219-poezija „Поезия“ на Верлен в Читанка], превод от френски Кирил Кадийски, с есе на преводача
* [http://tenderstorms.blogspot.com/ „Нежни бури“ на Верлен в превод на български], превод от френски Кирил Кадийски
* [https://web.archive.org/web/20131025030831/http://www.cult.bg/ind_lit_poezia_full.php?id=228 „Поетическо изкуство“ на Пол Верлен в
* {{икона|en}} {{икона|fr}} [http://www.gutenberg.org/browse/authors/v#a1531 Творби на Верлен в Проект Гутенберг]
* [http://enciklopediabg.wordpress.com/2009/04/12/пол-верлен-лунна-светлина/ Пол Верлен – „Лунна Светлина“], превод от френски Кирил Кадийски
* [https://web.archive.org/web/20190910052707/http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/170595/Main/170568 Пол Верлен – „Томление“], превод от френски Гео Милев
* [[Васил Пундев]], [http://geomilev.com/BLK-6V.Pundev.html „Избрани стихотворения на Пол Верлен“], в. „Слово“, бр. 73 от 10.VІІ.1922 г.
* [[Симеон Хаджикосев]], [https://chitanka.info/text/21785-po-dirite-na-frenskija-poeticheski-genij
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Верлен, Пол}}
[[Категория:Френски поети]]
[[Категория:Френски автобиографи]]
[[Категория:ЛГБТ писатели от Франция]]
[[Категория:Затворници]]
[[Категория:Хора от Гранд Ест]]
[[Категория:Починали в Париж]]
|