Симеон I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 59:
 
=== Нови войни с Византия ===
[[Файл:BulgarianEnvoysAndAlexandros.jpg|мини|300п|Александър съобщава на вестоносци от България, че не иска да подписва договор със Симеон. Миниатюра от хрониката на [[Йоан Скилица]]]]
[[Файл:Preslav Golden Church Klearchos 2.jpg|ляво|мини|300px|[[Кръглата църква]] на цар Симеон във [[Велики Преслав]]]]
 
==== Кампании от 913 – 914 ====
Смъртта на император Лъв VI на 11 май 912 година е последвана поставянето на трона на малолетния му син [[Константин VII Багренородни]], а негов регент и съимператор става братът на Лъв-[[Александър (Византийска империя)|Александър]], който прогонва от двора съпругата на Лъв-Зоя. Тези събития дават възможност на Симеон за нов поход към Константинопол. През пролетта на следващата година негови пратеници, пристигнали в Константинопол, за да подновят мирния договор от 896 година, са изгонени от Александър, който отказва да плаща годишния данък, след което Симеон започва да се готви за война.{{hrf|Runciman|1930|155}}{{hrf|Todt|1996|}}{{hrf|Златарски|1994|352}}
[[Файл:Preslav Golden Church Klearchos 2.jpg|ляво|мини|300px350px|[[Кръглата църква]] на цар Симеон във [[Велики Преслав]]]]
 
[[Файл:BulgarianEnvoysAndAlexandros.jpg|мини|300п370п|Александър съобщава на вестоносци от България, че не иска да подписва договор със Симеон. Миниатюра от хрониката на [[Йоан Скилица]]]]
Още преди да започнат военните действия Александър умира на 6 юни 913 година, оставяйки управлението на регенски съвет, начело с патриарх [[Николай I Мистик|Николай Мистик]].{{hrf|Runciman|1930|155}}{{hrf|Todt|1996|}} Много жители на Константинопол не признават малолетния император, когото смятат за незаконороден,{{hrf|Рашев|2007|19}} и подкрепят претендента Константин Дукас,{{hrf|Runciman|1930|156}} което, заедно с бунтовете в южна [[Италия]] и очакваното мюсюлманско нападение в източна Анатолия, работи в полза на Симеон.{{hrf|Златарски|1994|353}} В поредица умолителни писма Николай Мистик се опитва да го разубеди от настъпление, но в края на юли или август българският владетел напредва със значителни сили и достига до Константинопол, без да срещне сериозна съпротива.{{hrf|Рашев|2007|19}}