Тантал (митология): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-grc,la}} => {{lang|grc,la}}
м шаблон, форматиране; форматиране: интервал (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{към пояснение|Тантал|Тантал}}
{{Личност|цар
[[Файл:Tantal.jpg|мини|дясно|Бернар Пикарт: Тантал]]
| описание = [[цар]] на [[Лидия]] и [[Фригия]]
| портрет =
| портрет-описание = Бернар Пикарт: Тантал
| вложки =
{{Личност/Монарх
| категория =
| герб =
}}
}}
 
'''Тантал''' ({{lang|grc|Τάνταλος, Tántalos}}; {{lang|la|Tantalus}}) в [[Древногръцка митология|древногръцката митология]] е прародител на [[Танталиди]]те.
 
Той е син на [[Зевс]] и нимфата [[Плуто]]. Бил лидийски или фригийски цар. Негова съпруга е [[океанида]]та [[Диона (митология)|Диона]]. Те са родители на [[Пелопс]], [[Ниоба]], и [[Бротей (син на Тантал)|Бротей]].
 
Поради полубожествения си произход, Тантал е бил винаги добре дошъл на трапезата на боговете на [[Олимп]]. Той обаче откраднал нектар и [[амброзия]], дал ги на хората и им разказал за тайните на боговете.

Веднъж, за да изпита божествената им същност, той убил, нарязал и сварил сина си Пелопс и им го поднесъл на трапезата. Боговете разбрали ужасната истина и не докоснали храната. Само [[Деметра]], тъжна и унесена заради отвлечената си дъщеря [[Персефона]], не разбрала каква е храната и изяла част от рамото на момчето. По заповед на Зевс, частите от тялото на младежа били събрани и сварени в свещен котел, заедно с направено от [[Хефест]] рамо от [[слонова кост]]. Така Пелопс бил съживен. Оттогава при всички потомци на Пелопс се появявало блястящо бяло петно на едното рамо. По-късно Пелопс бил похитен от [[Посейдон]] и взет на Олимп.
 
Боговете обрекли Тантал на вечни мъки в подземното царство (''танталови мъки''). Наказанието на Тантал било да стои до шия във вода и над главата му да виси отрупан с плодове клон, но винаги когато се пресегне да пие или хапне, водата и клонът да се отдръпват и той все да остава гладен и жаден.<ref> M. Elser, S. Ewald, G. Murre: Enzyklopädie der Religionen. Weltbild, Augsburg 1990, S. 360</ref>