Шестдневна война: Разлика между версии

'''Арабско-израелската война от 1967 г.''', известна още като '''Шестдневна война''' и '''Юнска война''', се води между [[Израел]] и арабските му съседи [[Египет]], [[Йордания]] и [[Сирия]].

 

[[Файл:Six Day War Territories.svg|мини|ляво|Територия на Израел преди и след Шестдневната война]]

 

Отношенията между Израел и съседите ѝ така и не се нормализират след [[Арабско-израелска война (1948)|Арабско-израелската война]] от 1948 г. През 1956 г. [[Суецка криза|Израел нахлува в египетската част на Синай]], като една от целите е отварянето на [[Тирански проток|Тиранския проток]], който е блокиран от Египет от 1950 г. Впоследствие Израел е принудена да се оттегли, но печели гаранция, че Тиранския проток ще остане отворен. Въпреки че на границата се разполагат международни войски, така и не се стига до договор за [[демилитаризация]].<ref name="Rikhye2013">{{cite book|author=Major General Indar Jit Rikhye|title=The Sinai Blunder: Withdrawal of the United Nations Emergency Force Leading....|url=https://books.google.com/books?id=teHWAQAAQBAJ&pg=PR8|date=28 октомври 2013|publisher=Taylor & Francis|isbn=978-1-136-27985-0|pages=8–}}</ref>

 

В периода до юни 1967 г. напрежението става опасно високо. Израел повтаря позицията си от 1956 г., че затварянето на Тиранския проток за израелския флот би станало ''[[casus belli]]'' и в края на май [[Гамал Абдел Насер|Насер]] обявява, че протокът ще бъде затворен за израелски водни съдове. След това Израел мобилизира войски по границата с Израел и на 5 юни Израел нанася това, което определя като изпреварващи въздушни удари по египетски летища. Аргументи и контрааргументи, свързани с тази серия от събития, са само едни от ред противоречия, свързани с конфликта.

 

Насер убеждава Сирия и Йордания да започнат атака над Израел, използвайки първоначалното объркване и твърдейки, че Египет е надделял над израелските ВВС. Израелските контраатаки водят до превземането на [[Източен Йерусалим]] и [[Западен бряг|Западния бряг]] от Йордания, докато отговорът на Израел срещу Сирия води до окупирането на [[Голанските възвишения]].

 

На 11 юни е подписано примирие. Арабските загуби са много по-тежки от тези на Израел: по-малко от хиляда израелци са убити, докато умрелите араби наброяват над 15 000 души. Военният успех на Израел се приписва на елемента на изненада, иновативен и добре изпълнен боен план, и слабото ръководство на арабските сили. Израел поема контрол над ивицата Газа и Синайския полуостров от Египет, Западния бряг и Източен Йерусалим от Йордания и Голанските възвишения от Сирия. Израелският морал и международен престиж се увеличават многократно след края на войната и израелските територии се утрояват. Все пак, скоростта и леснотата на израелската победа водят до прекалена самоувереност сред [[Израелските отбранителни сили]], което допринася за първоначалния арабски успех в последвалата [[война от Йом Кипур]] (1973 г.). Преместването на цивилно население в резултат на войната има дълготрайни последици, тъй като 300 000 [[палестинци]] напускат Западния бряг и около 100 000 сирийци напускат Голанските възвишения, ставайки бежанци. Сред арабския свят еврейските малцинства са изпъдени и бежанци тръгват към Израел и Европа.

* Още 600 000 араби се озовават под израелска власт в окупираните нови територии: [[ивица Газа]], полуостров [[Синай (полуостров)|Синай]], [[Западен бряг]] (на р. [[Йордан (река)|Йордан]]), [[Голански възвишения]].

 

 

== Източници ==