Апарат на Голджи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редактиране на граматична грешка
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 7:
През 1898 г. [[Камило Голджи]] наблюдава странна структура около ядрата на нервни клетки, която нарича ''вътреклетъчен мрежест апарат''. Впоследствие той е кръстен ''апарат на Голджи'' в негова чест.<ref name="pmid9865849">{{cite journal | vauthors = Fabene PF, Bentivoglio M | title = 1898 – 1998: Camillo Golgi and ''the Golgi'': one hundred years of terminological clones | journal = Brain Research Bulletin | volume = 47 | issue = 3 | pages = 195 – 198 | date = октомври 1998 | pmid = 9865849 | doi = 10.1016/S0361-9230(98)00079-3 }}</ref> Дълго време след това се е считало, че тази структура е характерна само за животинските [[клетка|клетки]]. С помощта на електронния [[микроскоп]] апаратът на Голджи е открит и във всички растителни клетки.
 
Апаратът на Голджи е сборна структура, чиято основна градивна единица е ''диктиозомата'' – пакет от плоски, извити и разширени в краищата си „цистерни“. Броят на цистерните в една диктиозома варира от 3 до 10, а при някои едноклетъчни организми достига до 20. В секреторни клетки апаратаапаратът на Голджи обикновено е силно полярен: изпъкналата част е насочена към [[ендоплазмена мрежа|ендоплазмената мрежа]], а вдлъбнатата – към [[клетъчна мембрана|клетъчната мембрана]]. Откъм изпъкналата част се наблюдават голям брой малки мехурчета, които се доближават и сливат с мембраната на последната цистерна. Вдлъбнатата част се характеризира с наличието на големи [[вакуола|вакуоли]], обикновено съдържащи продукти за секреция – това са т.нар. секреторни гранули.
 
Апаратът на Голджи изпълнява няколко основни, жизнено необходими за клетката функции: