Рима: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м robot Adding: br:Klotenn |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Римата''' е съзвучие в края на [[стих]]а; повторение на еднакви [[звук]]ови групи, най-често в неговия край (където се наричат [[клаузула|клаузули]]). Играе стиховоорганизираща и [[ритъм|ритмична]] роля.
Римата е изпитание за творческите способности на [[поет]]а и признак за овладяването на [[език (лингвистика)|езика]] и на стихотворната техника. Тя трябва да бъде естествена, а не търсена и натрапена, не изтъкната и шаблонна, тъй като това косвено се отразява върху въздействието на стихотворението над читателя. Римата не е задължителен елемент на всяко стихотворение и на всяко [[стихосложение]]. В античното стихосложение, в [[народна песен|народните песни]] и в т. нар. [[бял стих|бели стихове]] не се използват рими.
[[Категория:Поезия]]▼
== Значение на римата ==
Звуковото повторение предимно в края на два или повече стихове има ритмично, мелодично и косвено–смислово значение в [[стихотворение]]то. Като отбелязва със звуково повторение края на стиха и способността за създаването на основната стихова пауза, римата засилва усещането за разделянето на стихотворната реч на закономерно повтарящи се съизмерими речеви единици – стихове. Ритмично значение има и редуването на различен тип рими. Римата придава по-голямо благозвучие на стиховете.
Тя има значение и за смисловата им изразителност, като се включва в съвкупността от средства за изразяване преживяванията на поета, особено т. нар. ''фокусираща рима'' — римуване на думи, най-важни по смисъл за дадена част от стихотворението.
== Организация на римата ==
Римата започва от последната ударена [[гласен звук|гласна]] в стиха (''русалка – малка'', ''устремен – ден''), но понякога се обогатява и от еднакви по гласеж [[съгласен звук|съгласни]] и гласни, които предхождат ударената гласна, например: ''зрак – мрак''; ''мъгловито – жаловито'' – в първия пример римата се обогатява със съгласната ''р-'', а във втория – със [[сричка]]та ''лов-''. Съзвучните гласни пред ударената гласна не се броят като срички от състава на римата.
Римата задължително обхваща ударената гласна и поне една съседна гласна. Не се смята за римуване, когато са еднакви само крайните гласни на [[дума|думите]], напр. ''страна – зора''. Когато ударената гласна е в края на стиха, необходима е еднаквост със съгласната, която я предхождаща (''гори – зори'') или която е след нея (''дял – бял'').
== Видове рими ==
'''Според мястото на ударението''' бива:
* ''[[ямб]], мъжка рима'' — [[ударение]]то е на последната сричка;
* ''[[хорей]], женска рима'' — на предпоследната;
* ''дактилна рима'' — на третата сричка от края;
* ''хипердактилна'' — на четири или повече срички от края (среща се много рядко).
Ако римата завършва на гласна, нарича се ''отворена'', ако завършва на съгласна – ''затворена''.
'''Според мястото на римуваните стихове в строфата''' различават се ''съседна'' (ААББВВ...), ''кръстосана'' (АБАБ) и ''обхватна'' рима (АББА). Особен вид е римуването на думи след всеки трети стих, например:
: ''Аз любя всичко живо,''
: ''що светлий лъч заражда,''
: ''в скръбта на всички рани''
: ''по майката земя,''
: ''в блаженството свенливо,''
: ''що цвят на цвят обажда,''
: ''и в злобното мълчание''
: ''на скритата змия!''
:: [[Теодор Траянов]], „Освободена душа“.
'''Според мястото на съзвучните думи''' римата бива ''краестишна'', ''начална'' и ''вътрешна''. Повтарящото се разположение на римите е един от признаците, които показват строфирането на стихотворението.
Римите биват двойни, тройни, четворни и т.н. '''според броя на стиховете''' (два, три, четири,...), които се римуват в една и съща рима, като най-честа е двойната рима. Когато всички рими са еднакви, тогава цялото стихотворение се нарича ''монорима''.
Обикновено римите са прости (''небесен – песен''; ''велик – език''), но има и сложни или съставни рими, образувани от две или три думи (''где е – злодеи'').
Най-силно въздействат върху читателя пълните, оригиналните, богатите рими, които звучат хармонично и най-често се образуват от съзвучие на различни [[части на речта]] – римуват се [[глагол]] и [[съществително име|съществително]] или [[прилагателно име]], съществително и прилагателно име и т.н. (''бляска – рязка'', ''чезна – беззвездна'', ''железни – бездни''). Точността на римата се определя от еднаквостта на звуковете (т.нар. ''акустична рима''), а не на буквите (''графическа рима''), например: ''град – врат'', ''близка – плиска''.
Рима, в която след съзвучната ударена гласна идат нееднакви по гласеж съгласни и гласни, се нарича [[асонанс]]. При [[дисонанс]]а или [[консонанс]]а ударените гласни в римата са различни, а съгласните и гласните след тях са съзвучни (''замръкна – викна'').
Повторението на едни и същи думи в края на стиховете се нарича ''[[тавтология|тавтологична]] рима''. В [[хумор]]а и [[сатира]]та се използва ''[[омонимия|омонимична]] рима'', а също и ''[[каламбур]]на рима''.
[[br:Klotenn]]
| |||