Разлика между версии на „Оскар Шиндлер“

4 байта изтрити ,  преди 7 месеца
м
дребно
м (Премахнати редакции на 84.252.53.67 (б.), към версия на Workingrights)
Етикет: Отмяна
м (дребно)
'''Оскар Шиндлер''' ({{lang|de|Oskar Schindler}}; * [[28 април]] [[1908]] в Свитау, [[Моравия]], [[Австро-Унгария]]; † [[9 октомври]] [[1974]] г. в Хилдерсхайм, [[Германия]]) е германски индустриалец.
 
По време на [[Втората световна война]] спасява живота на близо 1200 евреи, като ги наема на работа в неговите фабрики за в Чехия и Полша.
 
== Биография ==
Последните години от живота си Шиндлер прекарва в нищета, съществувайки благодарение на помощи от еврейски организации и подаръци от спасени от него хора<ref>[http://www.newsru.com/world/08feb2008/shindler.html Оскар Шиндлер, спасший во время войны 1200 евреев, страдая алкоголизмом, умер в нищете.]</ref>. Шиндлер умира през 1974 г. По негово желание е погребан в римокатолическото гробище в Йерусалим. Две години преди това на него е наименувана зала в [[Еврейски университет в Йерусалим|Еврейския университет в Йерусалим]]. Там се съхранява книга, в която са описани делата на Шиндлер, и списъкът с имената на хората, спасени от него.
 
== Филми и книги ==
Всичко това става ясно на обществеността главно с филма ''[[Списъкът на Шиндлер]]'', екранизирацияекранизация по книгата „Арката на Шиндлер“ на австралийския писател Томас Кенили (1982), удостоена с наградата [[Букър]], и филмиран от режисьора [[Стивън Спилбърг]].
 
Трябва да се отбележи, че образът на Шиндлер, представен в книгата на Кенили и във филма на Спилбърг, както и описанието на много исторически факти в тези произведения не съответстват на реалността. Така например, счетоводителят Ицхак Щерн нито един ден не е работил във фабриката на Шиндлер в Краков и е нямал отношение към съставянето на списъците на спасяваните евреи<ref>{{cite web