Разлика между версии на „Брижит Бардо“

287 байта изтрити ,  преди 6 месеца
м
редакция без резюме
м (форматиране: 4x тире-числа, 39 интервала, 6lokavica (ползвайки Advisor))
м
{{обработка|преработка на биографията в хронологичен ред}}
{{Личност
| име-оригинал = Brigitte Bardot
| театрални награди =
}}
| брак = 1952 – 1957 [[Роже Вадим]]<br>1959(1952 – 19621957; развод)<br>Жак Шарие<br>1966(1959 – 19691962; развод)<br>[[Гюнтер Закс]]<br>(1966 – 1969; развод)<br>Бернар д’Ормале<br>(1992-днес)
| деца = 1
}}
'''Брижит Бардо'''<ref>Енциклопедия „В света на киното“ в 3 тома, 1982.</ref><ref>„Каталог на игралните филми в България до 1983 г.“, 1984 г.</ref><ref>„Съвременна българска енциклопедия“ 1993, „Елпис“.</ref><ref>Еднотомна „Енциклопедия АЯ“, 1999, БАН.</ref> ({{lang|fr|Brigitte Bardot}}, също грешно и като английска транскрипция появила се в началото на [[21 век]] '''Бриджит Бардо''') е [[Франция|френска]] [[актриса]], [[Певец|певица]] и [[манекен]]ка, която по-късно става активист за правата на животните. Тя е един от най-известните секс символи на 1950-те и 1960-те години.
 
== Биография ==
Брижит Бардо е родена на 28 септември 1934 година в [[Париж]],. Тя е дъщеря на [[Луи Бардо]] (1896 – 1975) и [[Ан-Мари Бардо]] (1912 – 1978). Луи има инженерна степен и работи с баща си, [[Шарл Бардо]], в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през [[1933]]. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През [[1947]] г. Бардо е приета в [[Консерватория]]та в Париж. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф [[Борис Князев]]. Една от съученичките ѝ е [[Лесли Карон]].
Родена е в [[Париж]] на 28 септември 1934 г. в семейството на индустриалец. Бардо е амбициозна [[Балет|балерина]] в началото на живота си. Тя започва актьорската си кариера през 1952 г. След като се появява в 16 комедийни филма, които са имали ограничено международно издаване, тя става световноизвестна през 1957 г., след участието си в противоречивия филм ''„[[И бог създаде жената]]“.'' Бардо привлича вниманието на френските интелектуалци. Тя е темата за есето на [[Симон дьо Бовоар]] – ''„Синдромът на Лолита“,'' където Бардо е представена като „локомотив на женската история“ и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна [[Франция]].
 
По покана на познат на майка ѝ участва в модно шоу през [[1949]] г. През същата година позира за модното списание ''Jardin„Jardin des ModesModes“'', управлявано от журналистката [[Елен Лазареф]]. На 15-годишна възраст се появява на мартенската корица на ''Elle„Elle“'' през [[(1950]]) и е забелязана от един млад кинорежисьор,кинорежисьора [[Роже Вадим]], докато гледа деца. Той показва списанието на режисьора и сценарист Марк АлегретАлегре, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за ''Les„Les lauriers sont coupés.coupés“'' Въпреки че. Бардо получава ролята, но снимките на филма са прекратени, но това все пак я кара да помисли за кариера на актриса. ПознанствоПознанството ѝ с [[Роже Вадим|Вадим]], който присъства на прослушването, повлиява бъдещия ѝ живот и кариера.
Бардо се оттегля от развлекателната индустрия през 1973 г. По време на кариерата си в шоу-бизнеса, тя участва в 47 филма, изпълнение в няколко музикални предавания и записани над 60 песни. Тя е носител на [[Орден на почетния легион|Ордена на Почетния легион]] през [[1985]] г., но отказва да го приеме. След пенсионирането си се утвърждава като активист за правата на животните. През [[2000]] г. тя инициира полемика, като критикува имиграцията и [[ислям]]а във Франция и е глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.
 
=== Кариера ===
== Младежки години ==
Родена е в [[Париж]] на 28 септември 1934 г. в семейството на индустриалец.Брижит Бардо е амбициозна [[Балет|балерина]] в началото на живота си. Тя започва актьорската си кариера през 1952 г., След като се появяваучаства в 16 комедийни филма, които са ималиимат ограничено международно издаване,. тяТя става световноизвестна през 1957 г., след участието си в противоречивия филм ''„[[И бог създаде жената]]“.'' Бардо привличаПривлича вниманието на френските интелектуалци., Тякато е темататема за есето на [[Симон дьо Бовоар]] – ''„Синдромът на Лолита“,'', където Бардо е представена като „локомотив на женската история“ и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна [[Франция]].
Бардо е родена в [[Париж]], дъщеря на [[Луи Бардо]] (1896 – 1975) и [[Ан-Мари Бардо]] (1912 – 1978). Луи има инженерна степен и работи с баща си, [[Шарл Бардо]], в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през [[1933]]. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През [[1947]] г. Бардо е приета в [[Консерватория]]та в Париж. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф [[Борис Князев]]. Една от съученичките ѝ е [[Лесли Карон]].
 
По време на кариерата си в шоу-бизнеса, тя участва в 47 филма, изпълнения в няколко музикални предавания и записани над 60 песни.
По покана на познат на майка ѝ участва в модно шоу през [[1949]] г. През същата година позира за модното списание „''Jardin des Modes''“, управлявано от журналистката [[Елен Лазареф]]. На 15-годишна възраст се появява на мартенската корица на „''Elle''“ през [[1950]] и е забелязана от един млад кинорежисьор, [[Роже Вадим]], докато гледа деца. Той показва списанието на режисьора и сценарист Марк Алегрет, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за ''Les lauriers sont coupés.'' Въпреки че Бардо получава ролята, снимките на филма са прекратени, но това я кара да помисли за кариера на актриса. Познанство ѝ с [[Роже Вадим|Вадим]], който присъства на прослушването, повлиява бъдещия ѝ живот и кариера.
 
=== Личен живот ===
През 1973 фодина Бардо се оттегля от развлекателната индустрия.
През 1985 година става Носител е на [[Орден на почетния легион|Ордена на Почетния легион]], но отказва да го приеме.
След пенсионирането си се утвърждава като активист за правата на животните.
През 2000 г. тя инициира полемика, като критикува имиграцията и [[ислям]]а във Франция и е глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.
 
[[Файл:BrigitteBardot.jpg|мини|260п|Брижит Бардо през 2002 г.]]