Шарл II Анжуйски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Брак |
доп. |
||
Ред 36:
== Произход ==
Син на [[Карл I Анжуйски]] и [[Беатрис Прованска]]-най-малката дъщеря на графа на Прованс [[Раймон Беренгер IV (Прованс)|Раймон Беренгер IV]] и на [[Беатриса Савойска]], дъщеря на граф [[Томас I Савойски]].
През 1284 г. е заловен от Педро III, крал на Арагон, в морска битка при Неапол. Нито булите за отлъчване на Мартин IV, нито кампанията на французите могат да принудят Педро III да освободи Шарл. Едва през 1288 г. Хайме II, след смъртта на Педро III, наследява Сицилия, връща на Шарл свободата му. Карл отива при новия папа Николай IV, който незабавно го освобождава от всички клетви към Хайме, коронясва го за крал на Сицилия през 1289 г. и отлъчва крал Алфонсо III Арагонски.
Новият папа Бонифаций VIII, избран през 1294 г. в Неапол под егидата на крал Карл, става посредник между него и Хайме, в резултат на което в Анани е подписано споразумение. Според него Хайме трябва да се ожени за дъщерята на Карл, Бианка и получава правото да инвестира в Сардиния и Корсика, като се е ангажира да даде на Анжу свобода на действие в Сицилия. Хайме II също едновременно с това призовава по-малкия си брат Федериго II да управлява Сицилия. В резултат войната продължава. Карл помага на папата, но синът му Филип I Тарентски е пленен в битката при Ла Фалконара през 1299 година. През 1302 г. в Калтабелота е сключен мирен договор. Карл се отказва от правата си на Сицилия и се съгласява на брака на дъщеря си Елеонора и крал Федериго II. Договорът е ратифициран от папата през 1303година.
Карл прекара последните си години тихо в Неапол, разкрасявайки и укрепвайки града. Умира през май 1309 г. и е наследен от сина му Робер Мъдри.
== Брак ==
| |||