Читалище: Разлика между версии

На 30 януари 1856 г. в [[Свищов]] е основано първото българско читалище – [[Читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“]] от Димитър Начович, Христаки Филчов, [[Емануил Васкидович]] и Георги Владикин.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://chitalishta.com/?act=content&rec=346 | заглавие= ПБЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ – гр. Свищов |достъп_дата =30 януари 2019 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=chitalishta.com |цитат= |език= bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| |уеб_адрес=http://svishtov-info.net/articles/13 | заглавие=Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ |достъп_дата =30 януари 2019 г |фамилно_име= |първо_име= |дата=8 април 2013 г |труд= |издател=svishtov-info.net |цитат= |език=bg }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Същата година, през пролетта на 1856 г., [[Сава Доброплодни]] създава в [[Шумен]] третото българско читалище, което днес се нарича [[Народно читалище „Добри Войников - 1856“ (Шумен)|Народно читалище „Добри Войников – 1856“]]. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.