Йоан I Цимиски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
увод |
|||
Ред 7:
}}
'''Йоан I Цимиски''' (варианти: '''Йоан Цимисхи''', '''Йоан Цимисхий'''; {{lang|el|Ιωάννης Τσιμισκής}}, също ''Τζιμισχῆς''; на [[арменски език|арменски]] Հովհաննես Ա Չմշկիկ) е [[Византия|византийски]] [[император]] от
Способен военачалник, управлението му е белязано от поредица успешни войни със съседите на Византия на север и изток. На [[Балкани]]те Цимиски отблъсква [[Нашествие на Светослав I в България|нашествието на руския княз Светослав]] и покорява Източна [[Първа българска държава|България]]. В [[Близкия изток]] той подчинява Северен [[Ирак]] и [[Сирия]].
След кончината му (10 януари 976) Византия губи повечето от тези завоевания.
== Произход и военна кариера ==
Line 58 ⟶ 62:
Йоан Цимиски замисля завоевания в мащаба на някогашните [[Римска империя|римски владения]] в Предна Азия – [[Багдад]], [[Ерусалим]] и [[Кайро]].{{hrf|Whittow|1996|355-356}}
В Сирия през 970 – 971 година византийските войски постигат значими успехи. [[Алепо|Алепинското емирство]] се задължава да плаща ежегоден данък на императора и му отстъпва част от земите си по сирийското крайбрежие. С новите териториални придобивки Византийската империя опира до пределите на новоиздигналия се в [[Египет]] [[Фатимидски халифат]]. Опитът на [[Фатимиди]]те да завладеят [[Антиохия]], докато Цимиски е зает във войната
През 972 година императорът сам поема на изток, но на първо време вниманието му е насочено не към Сирия, а към северна [[Месопотамия]], където завладява Нисибис (днес [[Нусайбин]]). Войната с [[Мосул|Мосулското емирство]] се развива с променлив успех – през 973 година пълководците на Цимиски претърпяват тежко поражение при Амида ([[Диарбекир]]). На следната година императорът отново поема командването лично. Първоначално се насочва към границите на [[Анийско царство|Армения]], но не за война, а за преговори с [[Багратиди]]те. По силата на сключения съюз арменският цар [[Ашот III]] осигурява на Цимиски 10-хиляден корпус за похода срещу [[Мосул]]. Походът е успешен – един след друг владетелите на Мартиропол (днес [[Силван]]), Амида, а накрая и емирът в Мосул стават данъкоплатци на императора.{{hrf|Treadgold|1997|511}} Цимиски дори планира да нападне [[Багдад]], но планът не се осъществява<ref>{{Грусе|31}}</ref>.
Line 68 ⟶ 72:
:„''Слушай и научи чудото... Цяла Финикия, Палестина и Сирия са освободени от робството на сарацините и признават властта на римляните''“.{{hrf|Острогорски|1998|390}}
Всъщност походът от 975 година, определян като [[Кръстоносни походи|кръстоносен]] по дух{{hrf|Острогорски|1998|390}}, не постига освобождаване на [[Божи гроб]]. Византийците не достигат [[Ерусалим]], а при опита да овладеят ливанското крайбрежие са отблъснати от [[Триполи (Ливан)|Триполи]].<ref name="odb_tz"/> Трайно присъединено към Византия е само крайбрежието на север от Антарад (днешен [[Тартус]]).{{hrf|Treadgold|1997|511-512}}
Плановете на императора за продължаване на завоеванията са прекъснати от преждевременната му смърт. Йоан Цимиски умира в Константинопол на 10 януари 976 година, скоро след завръщането си от Палестина. Предполага се, че е починал от [[тиф]]{{hrf|Острогорски|1998|390}}, но не се изключва да е бил отровен от [[Василий Лакапин]]<ref name="odb_tz"/>.
Line 75 ⟶ 79:
<references />
== Външни препратки ==
* [http://www.wegm.com/coins/johni.htm John I Tzimisces] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110514183502/http://www.wegm.com/coins/johni.htm |date=2011-05-14 }}
| |||