'''Мустафа I''' е 15-ият султан на [[Османската империя]], управлява на два пъти: в периода 22 ноември [[1617]] – 26 февруари [[1618]] г., както и от 20 май [[1622]] до 10 септември [[1623]] година.
Роден в [[Маниса]] през 15921591 г. като втори син на [[Мехмед III]] от [[Абхазия|абхазката]] му наложница Халиме Султан, той е помилван от по-големия си брат [[Ахмед I]] при възкачването на трона на последния. В разрез със съществувалата дотогава традиция при възцаряването на новия султан да се убиват неговите братя, за да се предотвратят бъдещи претенции за трона и размирици, Ахмед решава да пощади живота на умствено изостаналия си брат Мустафа.<ref>Gabriel Piterberg. Ahmed I // ''Encyclopaedia of Islam'' / Gudrun Krämer, Denis Matringe, John Nawas, Everett Rowson. 3. Leiden: Brill Pub., 2013. ISBN 9004252673, 9789004252677.</ref> Въпреки това по време на цялото царуване на Ахмед I в продължение на 14 години, Мустафа живее затворен в т.нар „кафез“ – специална клетка в султанския дворец под постоянното наблюдение на стражата, което става причина да заболее психически.<ref>Gabriel Piterberg. Ahmed I // ''Encyclopaedia of Islam'' / Gudrun Krämer, Denis Matringe, John Nawas, Everett Rowson. 3. Leiden: Brill Pub., 2013. ISBN 9004252673, 9789004252677.</ref> Съдебните лекари смятали, че след като Мустафа е освободен от затвора в „клетката“, той може да се възстанови, тъй като причината за заболяването е изолацията от обществото.
