Разлика между версии на „Максимилиян Киров“

м
редакция без резюме
м
 
След завръщането си работи като художествен редактор в издателство „[[Наука и изкуство]]“. След спечелен конкурс през 1961 г. става [[научен сътрудник]] в [[Институт за изкуствознание|Института за изкуствознание]] към [[БАН]]. През 1977 г. Киров става [[Кандидат на науките|кандидат]] на изкуствознанието. През 1986 г. е назначен на поста директор на Дирекцията за международна изложбена дейност и държавните художествени галерии в страната към [[Министерство на културата|Министерството на културата]].<ref>[http://paper.standartnews.com/archive/2003/07/23/art/s3790_2.htm „Като млад бил боксьор“ (биографична справка за М. Киров)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160306023816/http://paper.standartnews.com/archive/2003/07/23/art/s3790_2.htm |date=2016-03-06 }}, в-к „Стандарт“, 23 юли 2003 г.</ref>
 
Сътрудничи на периодичния печат с [[карикатура|карикатури]], илюстрации и [[рисунка|рисунки]] от натура. Негови „открития“ като галерист са художници като [[Иван Георгиев – Рембранда|Иван Георгиев – Рембранд]] и [[Борис Стефчев]].<ref>[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-04-26&article=91833 „Бащата на художниците: Бог прибра Максимилиян Киров на 73 години“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305195401/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-04-26&article=91833 |date=2016-03-05 }}, в-к „Стандарт“, 23 юли 2003.</ref>
 
== Библиография ==