Даймьо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м robot Adding: zh-yue:大名
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Image:A Daimio paying a state visit-J. M. W. Silver.jpg|thumb|350px|''Даймио на посещение'' картина от [[1860]] г.]]
[[Image:A Daimios funeral-J. M. W. Silver.jpg|thumb|300px|Погребение на даймио]]
'''Даймио''' (на [[японски език|японски]]: '''''大名 daimyō''''' в буквален превод означава ''голямо име'' или ''големец'') е титла на едър земевладелец, който държи в подчинение при себе си други благородници - негови [[васал]]и. Даймио е на пряко подчинение на [[шогун]]а - едноличния владетел в средновековна [[Япония]]. Притежава земи, които се измерват в [[китай]]скиските мерни единици - [[ли]]. В земите се включват села - рибарски, оризища, гори. Даймиото разполага с живота на всеки негов поданик, а всяко от селищата се управлява от неговите васали, с чийточиито живот той също може да се разпорежда, както намери за добре. За [[Европа|европейците]] даймио са аналог на древните варварски владетели от Старав Европа, за които било напълно достатъчно да имат замък и селяни, за да се титуловатнаричат [[крал]]е. В книгите от поредицата [[Шогун (книга)|Шогун]] на писателя [[Джеймс Клавел]], [[португалец|португалцитепортугалци]]те и останалите европейци на [[остров]]ите, наричатса наричани даймио - местнитеместни крале.
Даймио разполагат с лична армия, която след възкачването на власт на [[Токугава Йеясу]] е отслабена и намалена като състав, с оглед предотвратяване на преврати и въстания. На даймио е наложен ''санкин котай'' - закон за доброволното заточение. В период от 4 или 5 месеца от годината даймио прекарват живота си заедно със семейството си в [[столица]]та - [[Едо]], а през останалата част от годината в личните си владения. Роднините и семействата им през това време стоят в столицата като залог за доброто поведение на даймио. Нерядко поради една или друга причина шогунът налагал смъртно наказание на някой от даймио, което пристигало с предизвестие под формата на писмо-заповед с личния подпис на шогуна. То съдържало издадена заповед виновникът да извърши ритуално самоубийство - [[сепуку]]. След смъртта на даймио, шогунът конфискувал земите на мъртвия, като така решавал финансовите си проблеми или просто допълвал богатството си. Случвало се освен главата на семейството да бъде екзекутиран при провинение след това същата жестока съдба да последва и семейството му - близки и далечни роднини, както и хора пряко или косвено свързани по един или друг начин с него.
Смъртта била нещо естествено, с което всеки в средновековна [[Япония]] бил свикнал - всичко се приемало с примирение и философски като [[карма]]. Тази нагласа е част от по-общото учение на воините - бушидо.
 
Даймио разполагат с лична армия, която след възкачването на власт на [[Токугава Йеясу]] е отслабена и намалена като състав, с оглед предотвратяване на преврати и въстания. На даймио е наложен ''санкин котай'' - закон за доброволното заточение. В период от 4 или 5 месеца от годината даймио прекарват живота си заедно със семейството си в [[столица]]та - [[Едо]], а през останалата част от годината - в личните си владения. Роднините и семействата им през това време стоят в столицата като залог за доброто поведение на даймио. Нерядко поради една или друга причина шогунът налагал смъртно наказание на някой от даймио, което пристигало с предизвестие под формата на писмо-заповед с личния подпис на шогуна. То съдържало издадена заповед виновникът да извърши ритуално самоубийство - [[сепуку]]. След смъртта на даймиодайми, шогунът конфискувал земите на мъртвия, като така решавал финансовите си проблеми или просто допълвал богатството си. Случвало се, освен главата на семейството да бъде екзекутиран, при провинение след това същата жестока съдба да последва и семейството му - близки и далечни роднини, както и хора, пряко или косвено свързани по един или друг начин с него.
[[Категория:Японска култура]]
 
Смъртта била нещо естествено, с което всеки в средновековна [[Япония]] бил свикнал - всичко се приемало с примирение и философски като [[карма]]. Тази нагласа е част от по-общото учение на воините - [[бушидо]].
 
[[Категория:ЯпонскаИстория културана Япония]]
 
[[ar:دائي-ميو]]