Чипровци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Sashko1999 (беседа | приноси) |
||
Ред 78:
През септември [[1688]] г. избухнало [[Чипровското въстание]], оглавено от [[Георги Пеячевич]], [[Богдан Маринов]], братята Иван и Михаил [[Станиславови]] и [[Пеячевичи|Матея Пеячевич]]. В местността Жеравица се състояло решителното сражение, където войските на турския васал – маджарския граф Емерик Текели разбили въстаналите българи. Останалите живи се укрепили в Чипровци и в Чипровския (Гушовския) манастир, но и тяхната съпротива била сломена. Настъпили нечувана сеч и зверства. Повече от половината население било избито. Голяма част от оцелелите потърсили спасение във Влашко, Маджарско, Хърватско. Градът бил опожарен, опустошен и разорен, след което никога не достига миналото си величие. Чипровци въстава и в 1836 г. (Манчовата буна), и в 1837 г. (начело с Върбан Пенев). Жителите му участват и във [[Въстание в Северозападна България 1850|Видинското въстание]] през [[1850]] г.
През 1738 г. султан [[Махмуд I]] дава амнистия на българите, а през 1741 г. са върнати имотите на завърналите се. Броят на жителите на Чипровци расте, без да се развива рударството, а килимарството осигурява единствено прехраната. Най-заможните се заселват в старата Пазар махала. Занаятчиите в Сребрил, Кюрк и Табашката махали, а останалите в Парцан и Трап махали. След около 50 години след завръщането на православните, се заселват повторно и католиците.{{hrf|Николов|22 – 23}}
Ставри Попов твърди в родова анкета, че новите чипровчани са дошли от пиротски, царибродски и берковски села, за да възстановят стария Кипровец.
| |||