Кая: Разлика между версии

| лейбъл = VOJDVojd HOUSEHouse

По това време Борисов „забива“ в гаражна [[Кросоувър траш|кросоувър]] банда, в която обаче не възприемат добре новите му по-леки и веселяшки идеи. Следва преосмисляне на всичко до този момент, след което Жмея напуска и през зимата на 1999 г. официално създава '''Кая''' (на английски: '''КAYA'''). Но до събирането на идеалния лайн-ъп минават около шест месеца, през които изпробва около дузина музиканти. Така той открива самородния талант Михаил Безручков – арменско-руски китарист, който е един от „виновниците“ за по-сетнешното звучене на бандата. Така постепенно започва да се изгражда стила на групата, чиято основа се корени в реге и рага музиката. Но наред с тези два стила при слушането на '''KAYA''' могат да се доловят и джази тръбите на брасовете, нихилистичните настроения на текстовете и фънки груува на ритъм-секцията. Също така не остава незабелязано и онова пънк-кор настроение, което е като нещо недоизказано във всяка едно от песните на бенда. Първоначалната формация включва Жоро (Жмея) – вокал и бас китара, Мишо (Арменеца) – китара, Коцето Атанасов – тромбон и бек-вокали, Селма Лински – пиано, Ники – барабани и Анди от Нигерия – китара. В този състав те изнасят няколко концерта, от които един е като подгряваща група на популярната по това време група [[Уикеда]]. Но към края на 2000 година Жмея попада на Михаил (Михата) Михайлов, който тогава е напуснал Уикеда и работи като продавач в един от магазините на „Мейсънс“.

Професионално записват първото си парче „Но не мисля“ през ранната пролет на 2001 годинаг. Там отново с неподражаемия си стил на свирене се включва и '''Михаил Йосифов'''.

Стилът на песента е нещо средно между реге и ска музика. Малко по-късно под ръководството на кино оператора '''Ярослав Ячев''' заснемат и клип, който само след около три седмици се завъртява в Българския ефир. Точно по това време почти едновременно Селма Лински и Мишо Арменеца заминават за Щатите, и на тяхно място идват Иван Костов (Рибата) – китарист, и Яшата – пиано.

Тогава като че се отприщва нещото, което изглежда само е тлеело. През 20032002 г. записват демо албум, който почти моментално започва да се разпространява апокрифно. А наред с това имат и постоянни участия в единствения ъндърграунд клуб в София, '''„О'Шипка!“''', като същевременно свирят и по повечето от българските фестивали. Също така забиват и в почти всички клубове за жива музика в столицата. Ето защо са забелязани от новосформираната музикална компания '''„Токсити рекърдс“''', която им предлага едногодишен мениджърски и продуцентски договор. По този договор те записват четири парчета, които са: „Кажи ми“, "Генчо (Той е!), „Утро и 1/2“ и „СЦЕ(ЦИ)НИЧНО“.

Така през 2003 годинаг. най-после те влизат в студио „РЕЙ“ за записите на цял албум, който за жалост е издаден в ограничен тираж и почти апокрифно, поради ред независещи от тях причини. Албумът е записан за около ПЕТ!!!(5)пет дни и е наречен „ЛЕГАЛНО“. ОбложкатаЗа ецялостното делозвучене на единпарчетата отим най-заклеймяванитепомага и техния нов приятел, алатонрежисьорът иМилко най-талантливиМихайлов, графитикойто артистидава максималното за всичкида временаможе вгрупата Българияда звучи на –едно Максимевропейско Ячевниво.

Следват участия по концерти и медии, чрез които за групата започват да научават все повече хора. Групата участва и на българския „Уудсток“, провеждащ се в [[Рила планина]], дарявайки символичните си хонорари от него за развитието на българския туризъм. ТяKAYA е и една от малкото групи, които подкрепят тази кауза.

А навръх нова година (2004) бандата свири пред 14 000 души на [[Княз Александър I (площад в София)|площад „Батенберг“]], където предизвикват невиждан фурор.

Идва време за нови рокади. Групата напускат Сандо Сандов и Иван Рибата. На мястото на стария китарист идва Сънката –, един от героите на софийската ъндърграунд сцена и небезизвестните Петьо Момчев – (саксофон) и Вили Стоянов – (тромбон), които са и едни от най-добрите брасаджии в България –, свирещи също така и в Браз Асоциация.