'''„Митрофан и Дормидолски“''' е [[повест]] от [[Иван Вазов]].
Повестта е отпечатана за пръв път в пловдивското списание [[Наука (списание, 1881)|„Наука“]] – г. I (1881), кн. V (август), стр. 339–351, кн. VI (септември), стр. 431–446, кн. VII (октомври), стр. 519–539, кн. VIII (ноември), стр. 628–635 – под [[заглавие]]тозаглавието „Митрофан“. Издадена е като отделна книжка под същото заглавие през [[1882]] г. от [[Драган Манчов|Д. В. Манчов]] в Пловдив. Повестта „Митрофан и Дормидолски“ е отпечатана в първата годишнина на сп. „Наука“, както и в спомените „Неотдавна“, и е вторият опит на Вазов в областта на [[белетристика]]та. В повестта липсва конкретен биографичен момент, но тя се основава на личен опит – работата в Берковския съд.
Първоначално у Вазов съществува колебание относно жанровия характер на творбата – при първата uѝ публикация тя е назована „нувела“, а при второто ѝ издание обаче е определена като „повест“.
През годините в различните издания на повестта нейни рецензенти са били [[Захари Стоянов]] и [[д-р Кръстев]], които окачествяват „Митрофан и Дормидолски“ като похватнапохватно комбинациясъчетаване между комедията „[[Ревизор (комедия)|Ревизор]]“ и повестта „О том, как поссорился Иван Иванич с Иваном Никифоровичом“ на Гогол, пренесенапренесено на българска почва във времето на формиранеобразуването на България. Днес е наистина документално доказано, че главните герои на повестта Иван Аспазиевич Дормидолски и Митрофан Дакито имат съвсем конкретни прототипове – помощник-адвокатаадвокатът Иван Стоянов и членачленът на окръжния съд в Берковица Йордан Шишков от времето на Вазовото съдийство. Приликата е визуализирана дори със снимков материал.
