Джована I Анжуйска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
доп +изт |
мРедакция без резюме |
||
Ред 48:
През 1334 годна седемгодишната Джована е сгодена за братовчед си [[Андрей Анжуйски|Андрей (Ендре) Анжуйски]] от унгарския клон на [[Анжуйска династия|Анжуйската династия]], който е син на унгарския крал [[Карл Роберт Анжуйски]] и брат на унгарския крал [[Лайош I Велики]]. Годеникът на Джована по бащина линия също притежава известни права върху неаполитанския престол, които някои смятат дори за по-големи от тези на самата Джована.
[[файл:Giovanna I di Napoli - Niccolò di Tommaso (1360 circa).jpg|мини|Пожизнен портрет на Джована,детайл от фреска на остров [[Капри]] на худ.[[Николо ди Томасо]],1360 г]]
=== Встъпване ===
Ред 78:
През 1348 г. войските на унгарския крал [[Лайош I Велики]] навлизат в Неаполитанското кралство, а Джована и съпругът ѝ са принудени да бягат в [[Прованс]]. Разразилата се по това време [[Чума|чумна епидемия]] принуждава Лайош да се оттегли в [[Кралство Унгария|Унгария]], но на следващата година войските му отново окупират Неапол, принуждавайки кралицата и съпруга ѝ да търсят спасение в [[Гаета]]. Този път посредник между двамата става папа [[Климент VI]], който убеждава Джована и Лайош да се съгласят на безпристрастно разследване на смъртта на Андрей. Разследването, извършено от папските легати, приключва със заключението, че Джована е участвала в организирането на убийството на съпруга си, но и че кралицата нямала никаква вина за това, тъй като действията ѝ били направлявани от дявола. Унгарският крал признава заключенията на доклада и се оттегля от Неапол, признавайки властта на Джована над кралството. Скоро обаче излиза наяве и причината за папското снизхождение към Джована – кралицата се отплаща на светия отец, като му продава град [[Авиньон]] срещу нищожна сума.
През 1353 г. Лудовико Тарантски е коронован за неаполитански крал – привилегия, която Джована отказва на останалите си мъже. Приживе вторият ѝ съпруг оказва благотворно влияние върху кралицата, обуздавайки разточителството и лекомислието ѝ. Фактически Лудовико управлява кралството вместо съпругата си от 1346 до 1362 г. След смъртта му Джована отново управлява сама кралството си.▼
С течение на времето унгарците започват да се разглеждат като варвари от неаполитанския народ, включително Джовани Бокачо (който описва Луи Велики като „бяс“ и „по-злобен от змия“), <ref>Casteen, Elizabeth (3 June 2011). "Sex and Politics in Naples: The Regnant Queenship of Johanna I". Journal of the Historical Society. Malden, MA, USA: Blackwell Publishing. 11 (2): 183–210. doi:10.1111/j.1540-5923.2011.00329.x. ISSN 1529-921X. OCLC 729296907.</ref>, така че е лесно за кралицата и съпругът й да спечелят популярност след завръщането си.
Line 102 ⟶ 100:
Луи Таранто, който настива по време на къпане, се разболява. Състоянието му се влошава в продължение на един месец и той умира на 25 май 1362 г. <ref>Busquet, Raoul (30 November 1954). Histoire de Provence (1997 ed.). Imprimerie nationale de Monaco.p. 195</ref>
▲
=== Брак с Хайме IV ===
За третия си съпруг – титулярния крал на [[Кралство Майорка|Майорка]] [[Хайме IV (Майорка)|Хайме IV]] – Джована се омъжва през 1363 г., при условието че той няма да се меси в държавните дела на Неапол и няма да бъде коронован за крал на Неапол. Хайме IV действително не се меси в управлението на Неапол, отдавайки се на борбата срещу [[Кралство Арагон|Арагон]], който владее по това време Майорка. Хайме IV дори е пленен от арагонците и се налага Джована да изплати откуп за освобождаването му, а след връщането му в Неапол тя дори го поставя под домашен арест. Хайме IV обаче успява да избяга и умира по време на последната си кампания срещу Арагон през 1374 г.
| |||