Магистрат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Заместване Отменени Визуален редактор |
м Бот: премахнат вероятен вандализъм на Специални:Приноси/213.231.170.26 Етикети: Ръчна отмяна Бот-администратор |
||
Ред 1:
{{без източници}}
{{Древен Рим}}
'''Магистратът''' ({{lang|la|magistratus}} – началство) е длъжностно лице в [[Древен Рим]] и в съвременното [[правораздаване]].
== Класическо и съвременно понятие ==
В Древния Рим с ''магистрат'' се обозначава:
# държавната длъжност;
# лицата, които я заемат.
Той е член на съсловния орган на градското управление в [[Древен Рим]], наречен [[Магистратура (Древен Рим)|магистратура]].
В класическото си разбиране магистратурата включва съсловието на магистратите в Древен Рим. Магистратурата е основен [[институт]] на римската [[държавност]], определил възникването, утвърждаването и просъществуването на [[Римска цивиизация|римската цивилизация]] през [[античност]]та, а и в наши дни. Римските магистрати и магистратура са стожер на [[Власт (обществено отношение)|властта]], както и гарант, обезпечаващ нормалното функциониране на [[правов ред|правовия ред]], вътрешната и външна сигурност на Рим (включително и най-вече посредством магистратските длъжности и магистратура в [[римска армия|римската армия]]).
Съвременното [[понятие]] за магистратура се различава от класическото. С въвеждане принципа на [[конституционализъм|конституционализма]] в съвременните [[правна система|правни системи]] чрез правната доктрина за [[разделение на властите|разделението на властите]] на [[законодателна власт|законодателна]], [[изпълнителна власт|изпълнителна]] и [[съдебна власт|съдебна]], с [[термин]]ите магистрат и магистратура се обозначават съответно лицата, облечени в съдебна власт, които осъществяват правосъдието, както и съвкупността от правораздавателни органи, ведно със системата за правораздаване.
== Древен Рим ==
=== Народна власт ===
В Древен Рим, поне през републиканския му период, се е приемало, че изборът и властта на магистратите, както и самото съществуване на института на магистратурата, са неотменими като блюстители, съблюдаващи властта на народа.
Според [[римско право|римското право]] магистратът е лице заемащо изборна държавна длъжност и като такъв магистратът и магистратурата заместват в масовото съзнание [[Фикция (право)|фикцията]] за държава и държавност. Властта на магистратите според римското право е неограничена. По време на [[мандат]]а им магистратите може да бъдат подвеждани под съдебна отговорност само в изключителни случаи.
=== Суверенитет ===
Магистратът олицетворява, осъществява и упражнява чрез властническите си правомощия народния [[суверенитет]], т.к. се приема като фикция, че той му делегиран с избора му от народа.
За плебса магистрата е висш съдник, но за разлика от [[министър]]а ''(лат. minister)'', той не е слуга на народа и е независим при изпълнение на служебните си задължения, т.е. при прилагането на [[закон]]а. Ненадлежното изпълнение на магистратските задължения в Древен Рим не е скрепено с някакви санкции и отговорности с изключение на [[морал]]ното порицание.
=== Гаранции срещу злоупотреба ===
Гаранциите срещу злоупотреба с власт и права от страна на магистратите в Древен Рим са:
:а) отчет пред народа за всички нарушения на закона и опущения, от които за държавата може да настъпят вреди (след края на мандата);
:б) право на намеса на магистрат в действието/ята на друг магистрат ''([[intercessio paris potestatis]])'';
:в) стабилност и авторитет на обществените [[обичай|обичаи]];
Магистратите се избират от народа в Древния Рим. Кандидатите за магистрати е следвало:
:а) да се ползват с пълен обем от права, т.е. с всички граждански права без изключение (да не са ограничени в правата си римски граждани);
:б) да се достигнали определена изискуема се за осъществяване на избора им възраст;
:в) да се явят на [[комиции]] в лично качество.
=== Магистратска службата ===
Изпълнението на магистратската служба в Древен Рим ([[officium]]) е въпрос на чест. Магистратите са избирани благодарение на безспорната си публична репутация и престиж, като за осъществяване на правомощията си не получават възнаграждение, т.е. служат на [[кауза]]та на Рим безвъзмездно. Магистратската длъжност е почетна и изпълнението на службата освен въпрос на чест е и осъзната обществена необходимост. Отказът от изпълнение на магистратски задължения е бил възможен единствено по причини от юридическо естество.
=== Видове магистрати ===
Магистратските длъжности се попълват в определен порядък (обичайно: [[Квестор (Древен Рим)|квестор]]; [[народен трибун]] (факултативно); [[Курулски стол|курулен]] [[едил]]; [[претор]]; [[Консул (Древен Рим)|консул]]; [[цензор]]). За да може някой да бъде избран повторно за магистрат, е следвало да не е заемал обществени длъжности определен брой години преди това.
По отношение на правомощията си магистратите се делят на висши и нисши ''([[magistratus majores]] и [[magistratus minores]])''. Първите, т.е. консулите, преторите, цензурите, диктатора и длъжността на [[magister equitum]] се избират като [[центурия|центуриатни]], а вторите – едилите, квесторите, народните трибуни, нисшите съдебни и полицейски длъжности – от [[трибут]]ните [[комиции]].
По естество на осъществяваната власт и правомощия магистратите се делят на обикновени или ординарни ''(лат. ordinarii)'' и чрезвичайни или извънредни ''(лат. extraordinarii)''. Чрезвичайни магистрати се избират в изключителни и особено важни случаи, като към тези магистрати се отнасят длъжностите диктатор, magister equitum, [[interrex]], [[градски префект]] (в републиканския период), [[децемвир]] по законодателството, [[триумвир]].
''Курулните магистрати'' ''(лат. curules)'' са онези, които имат право на [[курулски стол]] – консули, претори, курулни едили, диктатори, magister equitum. Плебейски магистрати са наричани народните трибуни и [[плебей]]ските едили, а висшите магистрати се назовавали [[патриции|патрициански]], въпреки че в определено време достъп до тях имат и плебеите.
=== Правомощия ===
В правомощията на висшите магистрати, в т.ч. трибуни, квестори, едили, са:
# свикване на [[Народно събрание|Народното събрание]];
# издаване на едикти (укази) и декрети (постановления) по въпроси от тяхната компетентност;
# внасяне на предложения в [[Сенат]]а;
# налагане на глоби;
# организация на [[ауспиции]] на [[авгур]]ите.
Висшите магистрати също така имат военна и [[юрисдикция|юрисдикционна]] власт – право да свикват Сената и [[комиции]]те, както и да налагат властта си над по-нисшите магистрати.
=== Символ на властта на магистратите ===
[[Символ]]ът на властта на магистратите в Древен Рим са [[фасции]]те, т.е. в преносен смисъл и [[жаргон]]но изразът „да изядеш дървото“ значи „да получиш [[правосъдие]]“.
== Вижте също ==
* [[Юстиция]]
* [[Fiat iustitia, et pereat mundus]]
* [[Римско право]]
{{Превод от|ru|Магистрат|19619606}}
[[Категория:Римско право]]
| |||