Сопот: Разлика между версии

Етикети: Ръчна отмяна Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
При нашествието на османците в края на XIV век те наричат града Узун шехир (т.е. Дълъг град), тъй като трите му квартала са се разпростирали на разстояние от около 10 km. Градът оказва упорита съпротива на османските турци при нашествието им по нашите земи, заради което е разрушен до основи (вж. в историята на [[Анево]]). Името му, макар и изопачено на „Гьопса“ според турските езикови норми и закони, остава като название на административната единица „нахия“ (околия) дори до Освобождението. Въпреки че е разорен, градът и населението му не вдъхват доверие у завоевателя и по тази причина, като нахийски център, турците основават в началото на XV век съседно Карлово, като построяват и запазената и до днес в центъра му Куршум джамия. На тази джамия е посветено землището на Карлово за издръжка (т.е. [[вакъф]]ирано) с „Вакъфнамето на Али Карлъзаде“ за речената джамия в [[1479]] г. Там за пръв път се споменава и Сопот под другото си име – '''Акче клисе''' (т.е. Бяла черква), с което име градът е записван във всички османски регистри до [[Освобождението]], и с което е описан в романа „[[Под игото]]“ на [[Иван Вазов]]. Въпреки всичко българското население продължава да употребява името Сопот, както се вижда от запазени записи из църковни книги, най-ранната от които е от [[1585]] г.
 
Спор за мерата между Карлово и Сопот започва още с основаването на [[Карлово]]. Той достига връх през [[1633]] г., когато лично султан [[Мурад IV]] издава ферман и изпраща служебни лица от [[Константинопол|Цариград]] и [[Стара Загора]], за да определят границата между Сопот и [[Карлово]]. Спорът е решен в полза на вакъфа, т.е. Карлово. През 1665 г. е основан девическият манастир „Въведение Богородично“ от схимонахиня Сусана. Той е бил застроен в близост до Хилендарския метох, изгорен от кърджалиите през [[1794]] г., но оставил названието „метох“, което се пренесло върху девическия манастир, без той самият да е метох. Тук, в този хилендарски метох, е идвал отец [[Паисий Хилендарски|Паисий]] и впоследствие донесъл своята „[[История славяноболгарская|История славеноболгарская]]“, която е преписвана многократно, и от която са известни 2 по-късни преписа от [[1828]] г. и [[1845]] г. под името „Сопотски преправки на Отецпаисиевата история“. От средата на XVIXVIІ век има данни за килийно училище при църквата „Св. Богородица“. Там е имало и скрипторий за преписване на книги. Освен църковни книги се преписвали и т. нар. „[[дамаскин]]и“ (книги сборници със смесено съдържание от църковни поучения и жития до откровено апокрифни текстове като такива за гадаене по гръмотевици и потрепване на различни части от човешкото тяло). Сопотската дамаскинарска школа просъществувала до първатавтората половина на XIX век. Известни са 5 дамаскинарски сборника, произхождащи от Сопот за периода XVIXVIІ – XIX век. Това дава всички основания да се приеме съществуването на Сопотска книжовна школа в посочения период.
 
=== Възраждане ===
Анонимен потребител