Разлика между версии на „Сопот“

 
=== Възраждане ===
През 1794, 1800 и 1807 г. Сопот е нападан и разсипан от кърджалийските орди на Хасан Окюзджиоглу, Стоян Инджето и накрая от Емин ага Балталъ, като особено съсипващо било последното нападение на Емин ага от 1807 г., което прокудило голяма част от населението по други селища като: Карлово, Етрополе, Тетевен, Севлиево, а също и по Влашко (Брашов, Галац, Букурещ и др.). В следващите няколко десетилетия Сопот успява да се съвземе и въздигне икономически като развива над 30 занаята, основно: басмаджийство (кърпи за глава), астарджийство (платнарство), ножарство и гайтанджийство. Освен тях немаловажни са и стъкларството (развито още от XVI век по сведения на [[Константин Иречек|Иречек]]) и ножарството. Поради развитата си домашна индустрия (манифактура) по това време започнали да наричат града Герджик (т.е. хубав) Сопот и Кючук (Малкият) Манчестър заради произвежданите и изнасяни гайтани, [[аба (плат)|аба]], и вълнени чорапи чак до Босна и Херцеговина на запад, и из Анадола на изток. Това позволило на Сопотската община да създаде третото в страната ни новобългарско училище през 1836 г. През 1845 – 1846 г. в Сопот е построена една от най-големите възрожденски църкви по българските земи, шедьовър на брациговската строителна школа – църквата [[Св. св. Петър и Павел (Сопот)|„Св. св. апостоли Петър и Павел“]] (Долната църква). През [[1850]] г. е създадено и девическо училище, което през [[1874]] г. прераства в четирикласно. През [[1870]] г. е създадено и читалище с библиотека (днес читалище „Иван Вазов“).
 
Сопот е бил важно средище в дейността на [[Васил Левски]]. На [[7 декември]] [[1858]] г. приема монашеството и името Игнатий в [[Сопотски манастир „Възнесение Христово“|Сопотския манастир „Св. Спас“]] под мантията на йеромонах Кирил.<ref>{{cite book | last = Унджиев | first = Иван | year = 1945 (1947) | title = Васил Левски. Биография| publisher = Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата | location = София | pages = 86}}</ref> В Сопотския мъжки манастир Левски създава първия монашески революционен комитет още през [[1869]] г. с председател игумена отец Рафаил, приятел на Апостола. През 1869 г. е създаден и [[Сопотски революционен комитет]]. При посещенията си в този край Апостолът винаги е предпочитал да пребивава и да се среща с майка си в Сопот, а не в родното си [[Карлово]]. Герджик Сопот погива в пламъците на [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]]. Градът е опожарен ([[1877]] г.), а населението му избито или прогонено. От над петхилядното население към оня момент над 900 души са избити и измрели от глад, болести и неволи само за 6 месеца до повторното освобождаване на града на [[1 януари]] [[1878]] г. (стар стил). Временното руско управление отпуска около 5000 златни рубли на сопотската община за възстановяването ѝ. Средствата са използвани за възстановяването на: Мъжкия манастир „Св. Спас“, църквата „Св. св. Петър и Павел“ (Долната църква), Девическото училище и конака (общинското управление). На населението била раздадена помощ от една златна рубла на човек (тогава в Сопот останали не повече от 1500 жители). За църквата „Св. Богородица“ (Горната църква) и Мъжкото класно училище парите не достигнали и те останали в руини. Започнал един от най-трудните периоди за оцеляването на Сопот. Поминъкът на града бил съсипан допълнително, освен от турското разорение и от вноса на европейска фабрична прежда за замиращата търговия с гайтани.
Анонимен потребител