Хетско царство: Разлика между версии

В края на [[3 хилядолетие пр.н.е.|III]] – [[2 хилядолетие пр.н.е.|II хилядолетие пр.н.е.]] при [[хети]]те започва да се разпада племенния строй, за ускоряването на този процес допринасяли [[семити|семитските]] търговски колонисти ([[асирийци]] и [[амореи]]). Още през III хилядолетие пр.н.е. в източните и централни части на Мала Азия се създават няколко политически образувания от типа [[град-държава]] ([[Пурусханда]], [[Амкува]], [[Кусара]], [[Хатти]], [[Каниш]], [[Вахшушана]], [[Самуха]], и др), начело на които били царе ([[рабаум|рабауми]]и) и царици ([[рабатум|рабатуми]]и). През първата половина на [[18 век пр.н.е.]] царят на град Кусара – [[Анита]], основава обширна държава, наречена по-късно Хетско царство.

Древният период от историята на Хетското царство се свързва с град [[Куссара]]Кусара, който бил столица в новообразувалата се държава. Цар АниттаАнита прилага значителни промени в политическата обстановка, които водят и до погром за много центрове. След него на власт идва цар [[Лабарна I]] от династията ''Лапарнаса'', тази династия била с други традиции и възгледи от предишната. Те извършват културно-обществени промени, като заменил староасирийския акадски диалект и писменост с родния си език и друг вариант на писменост.

Старохетското царство достигна върха на своето могъщество в началото на XVI в. пр. н. е. при [[Муршили I]], който тръгнал на поход в [[Месопотамия]] и в 1595 г. пр. н. е. превзел [[Вавилон]]. Следва относителен упадък през XV в. пр. н. е.

В епохата XIV–XIII в. пр. н. е. настъпва нов период на могъщество със засилена централна власт. Тя се основава на добре организирана войска, в която основна роля започват да играят маневрени отряди от впрегнати в коне бойни [[колесници]] (въведени от [[митани]]йците). През първата половина на XIV в. пр. н. е. [[Шупилулиума I]], един от най-забележителните [[хетски владетели]], успял да наложи политическата си хегемония над почти цяла Мала Азия. Като се възползвал от временното отслабване на [[Египет]] при фараон [[Ехнатон]] започнал да настъпва на юг в района на [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]]. Конфликтът на хетите с Египет достига своя връх в края на XIV и началото на XIII в. пр. н. е., когато хетските царе Муршили II, [[Муватали]] и [[Хатушили III]] водят последователно тежки войни с войнствените фараони от XIX династия [[Сети I]] и [[Рамзес II]]. През 1280 г. пр. н. е. е сключен мирен договор, по силата на който [[Сирия]] и Северна Финикия стават зона на хетско влияние, а [[Палестина]] и Южна Финикия остават в обсега на Египет<ref>{{cite book |title= История на древните общества|last=Барсело |first=Педро |authorlink= |coauthors= и колектив |year= 1992|publisher= Университетско издателство „Климент Охридски“|location= София|isbn= |pages= |url= http://electronic-library.org/books/Book_0056.html|accessdate= |quote= }} </ref>.

В края на XIII в. пр. н.е. в Мала Азия нахлули войнствени племена, наричани в египетските документи [[морски народи]]. Те разгромяват хетските армии и крепости, превземат столицата [[Хатуша]] и Хетското царство престава да съществува.