Разлика между версии на „Васил Йонков – Гложенеца“

редакция без резюме
== Биография ==
Васил Йонков Вутков (Вутюв или Вутов, но типичното гложенско по онова време е с „ю“, видно от избирателни списъци)<ref name=":2">Страшимиров, Д.Т. Васил Левски. Живот, дела, извори. Том 2. Извори. № 536.</ref><ref name=":0">Дойчев. Любомир. Сподвижници на Апостола. С., Отечество, 1981, с.22 – 34.</ref><ref name=":3" /> е роден в [[Гложене (област Ловеч)|Гложене]], Тетевенско. Не е установена точната година на раждането му, 1835 или 1838 г., но във всички случаи е почти връстник на Левски.<ref name=":0" /><ref name=":5">Унджиев, Иван. Васил Левски. С., 1945, с. 893.</ref> Майка му Ица Йонковица Вуткова/Вутюва (1813 – 1898), грамотна жена, вдовица, отглежда пет деца: Васил, Дона, Цано, Рада и Димитър (Дико). Васил Йонков получава първоначалното си образование в местното училище. Според някои източници в юношеските си години той се отличавал с пъргавина, буйност, смелост и предизвикателно държане към турците; дали затова, за да го предпази<ref name=":0" /><ref name=":5" />, или поради недоимък<ref name=":1" />, майка му го изпраща в Румъния, на гурбет. Там той намира подходяща за себе си среда сред революционно настроените емигранти. По-късно при него отива и малкия му брат [[Дако (Димитър) Йонков Вутков|Димитър (Дако, Дико)]], който също се заема с революционна дейност; участник е в Ботевата чета, след разгрома ѝ достига до Сърбия и се включва в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]]. Димитър загива в боя при Ново село, Видинско, на 22 юли 1876 г. <ref>НБКМ-БИА, колекция №47, З.п., а.е.410, П.д. №718, л. 11 (1-33).</ref><ref name=":0" /><ref name=":3">[http://bulrod.blogspot.com/2011/02/blog-post_24.html Енциклопедия на българските родове].</ref>
===Участие в националреволюционното движение===
Васил Йонков участва в [[Първа българска легия|Първата българска легия]] (1862 г.) ]] в Белград, където става особено близък приятел с [[Васил Левски]]. Във [[Втора българска легия|Втората българска легия]] (1867  – 1868)]] те отново са заедно. През март 1868 г., още преди да се разтури легията, от Белград са изгонени някои „протестиращи непокорни легионери“, между които е Васил Йонков. Той се връща в родното си Гложене, излъгвайки властите, че идва от гурбетчийство.
 
Още през 1869 г., при първите си обиколки из България, Левски се среща със стария си другар и му дава идеята да отвори хан в Гложене, за улеснение на бъдещата им дейност. И когато през лятото на 1870 г. Левски остава в България, Йонков става един от главните му помощници при изграждането на частните революционни комитети в Тетевенско, Орханийско и по други краища на България. [[Стоян Заимов]] го нарича ''„първи сподвижник на Васил Левски“''. След обиколка на Търново и района му, Васил Левски се насочва от Ловеч към Тетевен, придружен от Васил Йонков, [[Марин Поплуканов|Марин поп Луканов]] и [[Сава Младенов]]. Спират в Гложене <ref name=":4">Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. С., Наука и изкуство, 1980, 164-165.</ref><ref>Унджиев, Ив. Тетевен и Тетевенският край в национално-революционното движение. В: Тетевен. С., ОФ, 1977, с. 72-114.</ref> – „първо село между селата в Тетевенско, Етрополско и Орханийско“, пише Стоян Заимов и отбелязва, че там Васил Йонков е спечелил умовете и сърцата на гложенчани и е свил бунтовническо гнездо, откъдето проповядва наблизо и надалеч революционните идеи.<ref name=":6">Заимов, Стоян. Миналото. С., БЗНС, 1983.</ref> Разпространява и[[Свобода Каравеловия(1869 – 1872)|вестник „Свобода“]] на [[Любен Каравелов]]. Основаният през 1870 г. местен комитет се разраства, известни са имената на 22 негови членове, а майката на Васил Йонков е редом до сина си.<ref name=":2" /> Васил Йонков – Гложенеца придружава Апостола и в други негови обиколки, извършва и самостоятелно възложени му от него мисии: една от тях започва на 17 януари 1872, когато Левски го упълномощава заедно със Сава Младенов да действат в Северна и в Южна България – в Търново, Лясковец, Сливен, Железник, Пловдив, Пазарджик, Панагюрище, Копривщица и Карлово.<ref name=":0" /><ref name=":4" /> Избран е за делегат на Общото събрание на [[БРЦК]] в Букурещ (1872), представяйки комитетите в Тетевен, Гложене и Видраре. Името му често се среща в писмата и джобното тефтерче на Апостола, от предпазливост отбелязано като В. ЙOH, В. Йо, Васил Гложенчето, В. или изцяло В. Йонков.
Васил Йонков участва в [[Първа българска легия|Първата българска легия]] (1862 г.) в Белград, където става особено близък приятел с [[Васил Левски]]. Във [[Втора българска легия|Втората българска легия]] (1867 – 1868) те отново са заедно. През март 1868 г., още преди да се разтури легията, от Белград са изгонени някои „протестиращи непокорни легионери“, между които е Васил Йонков. Той се връща в родното си Гложене, излъгвайки властите, че идва от гурбетчийство.
 
Малко преди Арабаконашкия обир Васил Йонков се сгодява за Кина Дикова Влахова, чиито родители и братя също са в Гложенския комитет. След заточаването му обаче тя се задомява за Христо Начев – Инджето, и тойсъщо член на комитета.<ref name=":2" /><ref name=":0" />
Още през 1869 г., при първите си обиколки из България, Левски се среща със стария си другар и му дава идеята да отвори хан в Гложене, за улеснение на бъдещата им дейност. И когато през лятото на 1870 г. Левски остава в България, Йонков става един от главните му помощници при изграждането на частните революционни комитети в Тетевенско, Орханийско и по други краища на България. [[Стоян Заимов]] го нарича „първи сподвижник на Васил Левски“. След обиколка на Търново и района му, Васил Левски се насочва от Ловеч към Тетевен, придружен от Васил Йонков, [[Марин Поплуканов|Марин поп Луканов]] и [[Сава Младенов]]. Спират в Гложене <ref name=":4">Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. С., Наука и изкуство, 1980, 164-165.</ref><ref>Унджиев, Ив. Тетевен и Тетевенският край в национално-революционното движение. В: Тетевен. С., ОФ, 1977, с. 72-114.</ref> – „първо село между селата в Тетевенско, Етрополско и Орханийско“, пише Стоян Заимов и отбелязва, че там Васил Йонков е спечелил умовете и сърцата на гложенчани и е свил бунтовническо гнездо, откъдето проповядва наблизо и надалеч революционните идеи.<ref name=":6">Заимов, Стоян. Миналото. С., БЗНС, 1983.</ref> Разпространява и Каравеловия вестник „Свобода“. Основаният през 1870 г. местен комитет се разраства, известни са имената на 22 негови членове, а майката на Васил Йонков е редом до сина си.<ref name=":2" /> Васил Йонков – Гложенеца придружава Апостола и в други негови обиколки, извършва и самостоятелно възложени му от него мисии: една от тях започва на 17 януари 1872, когато Левски го упълномощава заедно със Сава Младенов да действат в Северна и в Южна България – в Търново, Лясковец, Сливен, Железник, Пловдив, Пазарджик, Панагюрище, Копривщица и Карлово.<ref name=":0" /><ref name=":4" /> Избран е за делегат на Общото събрание на [[БРЦК]] в Букурещ (1872), представяйки комитетите в Тетевен, Гложене и Видраре. Името му често се среща в писмата и джобното тефтерче на Апостола, от предпазливост отбелязано като В. ЙOH, В. Йо, Васил Гложенчето, В. или изцяло В. Йонков.
 
Малко преди Арабаконашкия обир Васил Йонков се сгодява за Кина Дикова Влахова, чиито родители и братя също са в Гложенския комитет. След заточаването му обаче тя се задомява за Христо Начев – Инджето, и той член на комитета.<ref name=":2" /><ref name=":0" />
 
След [[Арабаконашки обир|Арабаконашкия обир]], ареста на Димитър Общи и издайничеството му, Васил Йонков е арестуван (октомври 1872 г.). В показанията си Д. Общи и другите разпитвани често споменават неговото име и заради явното му участие в революционното дело той е осъден на 15 години каторга в окови в рудниците Аргана Мадени (Бакърджия Мадем) в [[Диарбекир (вилает)|Диарбекир]] – една от най-тежките присъди. Успява да избяга на 14 август 1876 г.<ref name=":0" /><ref>Пъшков, Димитър. Диарбекирски дневник.</ref>
===Участие в Руско-турска война (1877 – 1878)===
 
Живее последователно в Русия и Румъния. След обявяването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878]]) отива в Плоещ и постъпва (на 1 май 1877) г. в 1-ва дружина на [[Българско опълчение|Българското опълчение]], I опълченска дружина. В състава на [[Преден отряд|Предния отряд]] нас ген.командир генерал-лейтенснт [[Йосиф Гурко]] участва в преминаването на река Дунава, настъплението[[Битка къмпри Търново (1877)|превземането на Търново]], [[Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход|преминаването на Балкана при Хаинбоаз]], превземането на [[Битка при Казанлък|Казънлък]] и [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]]. Произведен е ввъв военно чинзвание унтерофицер със заповед № 180 от 10 юли 1877 г. Участва в битките при [[Битка при Джуранли|Джуранли]] и при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], където на 19 юли е ранен в десния крак.<ref>НБКМ-БИА, колекция №47, II, а.е.12, П.д. №13, лист 4.</ref><ref name=":0" /> За проявена храброст е награден със Знак за отличие на военния кръст „За храброст“ IV степен.
 
В Опълчението служи до 15 юли 1878 г., когато се уволнява, изпратен много сърдечно от командира на Първа опълченска дружина, от руски офицери и от другарите си. Отправя се към родното си село пешком. Съвременниците му описват трогателния начин, по който съселяните му го посрещат: научили, че се завръща, „младо и старо излязло извън селото да посрещне своя бележит земляк, революционер и герой“. <ref name=":0" /><ref name=":5" />
===След Освобождението===
 
Избран е за кмет на с.село Гложене и първияте първи кмет, до 1882 г. През 1881 г. е избран за член на Ловчанския окръжен комитет на Българското опълчението (по новия Закон за Опълчението).<ref>ЦДА, ф. 284К, оп. 1, а.е. 38, л. 3 гръб.</ref> Отива в Ловеч като член-секретар на Ловешката окръжна военна комисия.<ref name=":1" /> Встъпва в брак с Янка Попзахариева (1861 – 1930) от Ловеч, и имат три деца: Иван, Милица и Димитър.<ref>НБКМ-БИА, колекция №47, II, а.е.12, П.д. №13, л.1-87.</ref><ref name=":3" /> Взема участие, макар и вече на възраст, в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]], през която заболява тежко. Умира на 5 (/17) февруари 1889 г. в Ловеч. И тук е изпратен с голяма обич и почит – хиляди ловчанлии участват в траурната процесия и в погребението на верния приятел на Левски, а магазините и учрежденията в града са затворени в знак на траур.<ref name=":0" /> Още същата година издигат паметник на гроба му, сега се намира в [[Стратеш|парка „Стратеш“]] в близост до [[Алея на българо-руската дружба|Алеята на българо-руската дружба в парка „Стратеш“ на Ловеч]].<ref name=":1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.glojenebg.com/Vasil%20Ionkov.pdf | заглавие=Васил Йонков–Гложенеца (1838 г. – 1889 г.) |достъп_дата =14 март 2019 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref>
 
Описанието, което прави [[Стоян Заимов]] на Васил Йонков – Гложенеца<ref name=":6" />, помага да разберем сърдечната обич и уважение, с които навсякъде го посрещат и изпращат:
 
''„Млад момък, на ръст среден, лице продълговато, възсухо, белолик … очи светли, живи, подвижни, поглед мил, усмивка омайна, глас приятен – мек, кадифян; зъби бели, чисти, правилно наредени; нос – орлов клюн; на мускули – пъргав; на нерви – издръжлив … Дух стремителен и крилато въображение: духовит шегобиец: приятен събеседник“. И добавя: „С доброто си сърце и възвишения си патриотизъм бе той спечелил умовете и сърцата“.''
 
== Източници ==