Първа българска държава: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикет: Отменени |
м Премахнати редакции на 87.121.63.191 (б.), към версия на Thegreatguym Етикет: Отмяна |
||
Ред 1:
{{Исторически държави
|официално-име-бг = Първа българска
|кратко-име = България
|местоположение = Balkans850.png
Ред 9:
|столица = [[Плиска]] <small>(681 – 893)</small><br> [[Преслав]] <br> <small>(893 – 968/972)</small> <br> [[Скопие]] <small>(972 – 992)</small> <br> [[Охрид]] <small>(992 – 1015)</small> <br> [[Битоля]] <small>(1015 – 1018)</small>
|най-голям град =
|езици = [[Прабългарски език|прабългарски]] <br> <small>(до 893)</small> <br> [[Средногръцки език|средногръцки]] <small> <br> (до 893)</small> <br> [[Старобългарски език|старобългарски]]<br> <small>(след 893)</small>
|религия = [[езичество|езически вярвания]], [[тенгризъм|тенгризъм]]<small> (680 – 864)</small>| [[Православна църква|християнство]] <br> <small>(след 864)</small>
|управление = [[Абсолютна монархия]]
Ред 15:
|парламент-глава = Парламентарен глава
|парламент-глава-име =
|длъжност1 = [[Хан (титла)|Хан]] <br> (Кънѧѕь/Канас/Кан)
|управляващ_длъжност1 = [[Аспарух]] (първи)
|год_мандат_управляващ_длъжност1 = 681 – 700
Line 35 ⟶ 36:
|управляващ_длъжност3c =
|год_мандат_управляващ_длъжност3c =
|длъжност4 =
|управляващ_длъжност4 =
|год_мандат_управляващ_длъжност4 =
Line 51 ⟶ 52:
|събития3 = Приемане на [[Старобългарски език|старобългарския]] като национален език
|събитие-дати3 = 893 г.
|събития4 = [[Симеон I|Симеон Велики]] приема титлата цар
|събитие-дати4 = 913 г.
|събития5 = Завладяване от Византия
Line 59 ⟶ 60:
|p1 = Велика България
|flag_p1 = Monogram of Kubrat.svg
|s1 = Втора българска
|flag_s1 = Coat_of_arms_of_the_Second_Bulgarian_Empire.svg
|s2 = Византия
Line 88 ⟶ 89:
[[Файл:Bulgaria of Kuber.gif|мини|250px|Начало на българската държава на Балканите]]
'''Първата българска
Неин основател е хан [[Аспарух]],<ref>[[Петър Петров (историк)|Петър Петров]], Хан Аспарух – основоположникът на българската държава, Знание, 1994 г.</ref> който след разпадането на [[Велика България]] довежда част от [[Прабългари|прабългарските]] [[племе]]на в днешните [[Бесарабия]] и [[Добруджа]], където се съюзява с местните [[Славяни|славянски]] племена. Категоричната победа на прабългарите в [[Битка при Онгъла|битката при Онгъла]] през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който [[Византийска империя|Византия]] де факто признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък.<ref>{{Cite book|last=Златарски|first=Васил|title=История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852) (второ издание)|year=1970|place=София|publisher=Наука и изкуство|url=http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html}}</ref> Столицата първоначално е [[Плиска]], а от IX век – [[Велики Преслав]]. След превземането му от [[Киевска Рус]] в края на X век, се премества в [[Скопие]] и [[Охрид]].
Най-голямото си разширение
През 864 – 866 г. при княз [[Борис I]] [[Православие|православното християнство]] става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. [[Златен век (българско средновековие)|Златен век]] при [[Симеон I|цар
[[Файл:Old Basilica in Pliska 2.JPG|260п|мини|Базиликата в [[Плиска]] e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център.]]
[[Българо-византийски войни|Българо-византийските войни]], наред с нашествията на [[Княжество Унгария|унгарци]] (маджари), [[печенеги]] и [[Киевска Рус|руси]], водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под [[Византийско владичество над българските земи|византийска власт]] през [[1018]] г.
Line 159 ⟶ 160:
== Златен век при Симеон Велики и Петър I ==
{{основна|Симеон I|Петър I (България)}}
[[Файл:RizMap09.jpg|мини|300п|
[[Симеон I]] продължава църковното и просветително дело на баща си, [[Борис I]], като подпомага усилено книжното дело в столицата, основава книжовни центрове из цялата страна и сам пише, заедно с просветителската общност в Преслав. На международната сцена постига множество военни успехи, като успява да разшири територията на България на юг почти до [[Коринт]], а на запад достига земите на днешна [[Албания]]. На югоизток териториите достигат до [[Одрин]]ското поле, като обхващат и северната част на [[Дарданели|Дарданелския пролив]]. Най-голямата Симеонова победа над Империята и една от най-кръвопролитните битки в [[Средновековие]]то е на 20 август 917 г., и е известна като [[Битка при Ахелой|Битката при Ахелой]]. Предвожданата от магистъра [[Лъв Фока]] огромна византийска армия претърпява поражение с десетки хиляди жертви. Хронистът [[Лъв Дякон]] пише 75 г. по-късно в своята „История“ следното:
{{цитат|...И даже днес могат да се видят купищата кости край Ахелой, където бягащата ромейска войска бе позорно посечена.|Лъв Дякон, „''История''“, 75 години по-късно<ref>Leo Diaconus, Historia, p. 124.</ref>}}
|