Първа българска държава: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
м Премахнати редакции на 87.121.63.191 (б.), към версия на Thegreatguym
Етикет: Отмяна
Ред 1:
{{Исторически държави
|официално-име-бг = Първа българска империядържава
|кратко-име = България
|местоположение = Balkans850.png
Ред 9:
|столица = [[Плиска]] <small>(681 – 893)</small><br> [[Преслав]] <br> <small>(893 – 968/972)</small> <br> [[Скопие]] <small>(972 – 992)</small> <br> [[Охрид]] <small>(992 – 1015)</small> <br> [[Битоля]] <small>(1015 – 1018)</small>
|най-голям град =
|езици = [[Прабългарски език|прабългарски]] <br> <small>(до 893)</small> <br> [[Средногръцки език|средногръцки]] <small> <br> (до 893)</small> <br> [[Старобългарски език|старобългарски]]<br> <small>(след 893)</small>
|религия = [[езичество|езически вярвания]], [[тенгризъм|тенгризъм]]<small> (680 – 864)</small>| [[Православна църква|християнство]] <br> <small>(след 864)</small>
|управление = [[Абсолютна монархия]]
Ред 15:
|парламент-глава = Парламентарен глава
|парламент-глава-име =
|длъжност1 = [[Хан (титла)|Хан]] <br> (Кънѧѕь/Канас/Кан)
|управляващ_длъжност1 = [[Аспарух]] (първи)
|год_мандат_управляващ_длъжност1 = 681 – 700
Line 35 ⟶ 36:
|управляващ_длъжност3c =
|год_мандат_управляващ_длъжност3c =
|длъжност4 =[[Император]]
|управляващ_длъжност4 =
|год_мандат_управляващ_длъжност4 =
Line 51 ⟶ 52:
|събития3 = Приемане на [[Старобългарски език|старобългарския]] като национален език
|събитие-дати3 = 893 г.
|събития4 = [[Симеон I|Симеон Велики]] приема титлата цар(император)
|събитие-дати4 = 913 г.
|събития5 = Завладяване от Византия
Line 59 ⟶ 60:
|p1 = Велика България
|flag_p1 = Monogram of Kubrat.svg
|s1 = Втора българска империядържава
|flag_s1 = Coat_of_arms_of_the_Second_Bulgarian_Empire.svg
|s2 = Византия
Line 88 ⟶ 89:
 
[[Файл:Bulgaria of Kuber.gif|мини|250px|Начало на българската държава на Балканите]]
'''Първата българска империядържава''' (на [[Старобългарски език|старобългарски]]: {{Кирилица|ц︢рьство бл︢гарское}}), наричана от историците и '''Дунавска България''' за различаване от [[Волжка България]], е първоначално ханство,<ref>[[Рашо Рашев]], Прабългарите и българското ханство на Дунав, Класика и Стил, 2001 г.</ref> а от коронясването на [[Симеон I Велики]] за [[цар]] – царство ([[империя]]),<ref> Георгије Острогорски, Историја на Византија, Народна Књига Алфа, 1998</ref> просъществувала на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и прилежащите му части от [[Югоизточна Европа]] от 681 до 1018 г.
 
Неин основател е хан [[Аспарух]],<ref>[[Петър Петров (историк)|Петър Петров]], Хан Аспарух – основоположникът на българската държава, Знание, 1994 г.</ref> който след разпадането на [[Велика България]] довежда част от [[Прабългари|прабългарските]] [[племе]]на в днешните [[Бесарабия]] и [[Добруджа]], където се съюзява с местните [[Славяни|славянски]] племена. Категоричната победа на прабългарите в [[Битка при Онгъла|битката при Онгъла]] през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който [[Византийска империя|Византия]] де факто признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък.<ref>{{Cite book|last=Златарски|first=Васил|title=История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852) (второ издание)|year=1970|place=София|publisher=Наука и изкуство|url=http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html}}</ref> Столицата първоначално е [[Плиска]], а от IX век – [[Велики Преслав]]. След превземането му от [[Киевска Рус]] в края на X век, се премества в [[Скопие]] и [[Охрид]].
 
Най-голямото си разширение ПърватаПървото българска империябългарско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни [[Дунав]] са присъединени области в [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]], части от днешна [[Албания]], [[Унгария]] и [[Словакия]], цяла [[Сърбия]] и [[Румъния]], а също и част от Северното Черноморие (до река [[Днепър]]). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните [[Етническа група|етнически групи]] от населението в средновековната [[Българи|българска]] [[народност]], чийто език се развива на основата на [[Славянски език|славянския]].<ref>Иванов, Л., [[wikisource:bg:История на България в седем страници|История на България в седем страници]], София, 2007.</ref>
 
През 864 – 866 г. при княз [[Борис I]] [[Православие|православното християнство]] става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. [[Златен век (българско средновековие)|Златен век]] при [[Симеон I|цар (император) Симеон Велики]]. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на [[Византийска империя|Източната Римска империя]] – [[Константинопол]] (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“).
[[Файл:Old Basilica in Pliska 2.JPG|260п|мини|Базиликата в [[Плиска]] e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център.]]
[[Българо-византийски войни|Българо-византийските войни]], наред с нашествията на [[Княжество Унгария|унгарци]] (маджари), [[печенеги]] и [[Киевска Рус|руси]], водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под [[Византийско владичество над българските земи|византийска власт]] през [[1018]] г.
Line 159 ⟶ 160:
== Златен век при Симеон Велики и Петър I ==
{{основна|Симеон I|Петър I (България)}}
[[Файл:RizMap09.jpg|мини|300п|Българската империяБългария при цар [[Симеон I]]<ref>{{cite book |last1=Davies |first1=Norman |title=Europe. A History |date=1997 |publisher=Oxford University press |isbn=954-427-663-7}}</ref><ref>{{cite book |last1=Fine |first1=John |title=Early medieval Balkans |isbn=0 472 08149 7 2.}}</ref><ref>{{cite book |last1=Curta |first1=Florin |title=Southeastern Europe in the Middle ages 500 – 1200 |isbn=0-521-81539-8}}</ref><ref>{{cite book |last1=Rashev |first1=Rasho |title=Българската езическа култура VII-IX в. |date=2008 |publisher=Класика и стил |isbn=9789543270392}}</ref><ref name="">Early medieval Balkans, John Fine, ISBN 0 – 472 08149-7-2</ref><ref name="">Розата на Балканите, Иван Илчев, т.1, ISBN 978-619-02-0424-4</ref>]]
[[Симеон I]] продължава църковното и просветително дело на баща си, [[Борис I]], като подпомага усилено книжното дело в столицата, основава книжовни центрове из цялата страна и сам пише, заедно с просветителската общност в Преслав. На международната сцена постига множество военни успехи, като успява да разшири територията на България на юг почти до [[Коринт]], а на запад достига земите на днешна [[Албания]]. На югоизток териториите достигат до [[Одрин]]ското поле, като обхващат и северната част на [[Дарданели|Дарданелския пролив]]. Най-голямата Симеонова победа над Империята и една от най-кръвопролитните битки в [[Средновековие]]то е на 20 август 917 г., и е известна като [[Битка при Ахелой|Битката при Ахелой]]. Предвожданата от магистъра [[Лъв Фока]] огромна византийска армия претърпява поражение с десетки хиляди жертви. Хронистът [[Лъв Дякон]] пише 75 г. по-късно в своята „История“ следното:
{{цитат|...И даже днес могат да се видят купищата кости край Ахелой, където бягащата ромейска войска бе позорно посечена.|Лъв Дякон, „''История''“, 75 години по-късно<ref>Leo Diaconus, Historia, p. 124.</ref>}}