Разлика между версии на „Петроаско съкровище“

ред
(от румънското вики)
(ред)
{{редактирам}}
{{Артефакт}}
'''Съкровището на Пиетроазеле''' или '''Съкровището от Петроса''' , открито в Пиетроазеле, [[Бузъу|окръг Бузъу]], [[Румъния]] през 1837 г., е [[Готи|готско]] съкровище от края на IV век. То включва около 22 предмета от [[злато]], някои от които са сред най-известните примери за полихромния стил на [[Изкуство от периода на великото преселение на народите|миграционния период]].
== Археология ==
Петроаско съкровище е разкрито от селяните Йон Лемнару и тъста му Стан Аврам в долината Ургоая (дн.Пиетроазеле) под платото, наречено тогава Виа Арденилор. Находката е направена в лозе, на около километър от мястото на някогашния римски лагер. Съкровището е с общо тегло 18,7975 килограма [[злато]] и скъпоценни камъни като [[гранат]]и, [[алмандин]]и, [[турмалин]]и, [[смарагд]]и, скални [[кристал]]и, [[сапфир]]и и цветно стъкло. Много от тях са били унищожени и изсечени с брадва от Анастасе Арнъутул и са изгубени днес. Когато в края на XIX век Александру Одобеску публикува книгата си за съкровището <ref>Odobescu, Alexandru, ''Le Trésor de Petrossa'', [[Paris]], 1889-1900.</ref> той смята, че такава великолепна изработка е можела да принадлежи само на [[Атанарих|Атанарих -]] починалият през 381 г. [[вожд]] на [[Тервинги|тервингите]]. Съвременните археолози са скептични към това предположение.
 
Атомен анализ на златното съкровище на Пиетроазеле достига до заключението, че от гледна точка на концентрациите Ir/Au, Cu/Au и Ag/Au трите стила са струпани. Според данните за концентрацията на иридий, предположението за [[даки]]<nowiki/>йски произход на съкровището е изключително невероятно, с което и хипотезата, че [[Римска империя|римски]] императорски златни монети са били претопени и използвани за производство на артефактиартефактите от Петроаса, не съответства на концентрациите на посочените метали. <ref>Journal of Radioanalytical and Nuclear Chemistry, 240 (1999) 897 NUCLEAR ANALYSES OF THE PIETROASA GOLD HOARD, Viorel Cojocaru, Cãlin Besliu and Cristina Anton Manea</ref>
== Анализ ==
Петроаско съкровище'''Съкровището на Пиетроазеле''' (или '''съкровището на Петроса''' ), открито в Пиетроазеле, [[Бузъу|окръг Бузъу]], [[Румъния]], през 1837 г., е [[Готи|готско]] съкровище от края на IV век. То включва около 22 предмета от [[злато]], някои от които са сред най-известните примери за полихромния стил на [[Изкуство от периода на великото преселение на народите|миграционния период]]. От двадесет и двата предмета в съкровището днес са оцелели само дванадесет, съхранявани в Националния музей за румънска история в [[Букурещ]]. Те са голяма [[Фибула|фибула с]] орлова глава и три по-малки, инкрустирани с полускъпоценни камъни; кръгла оброчна чиния [[патера]] (кръгла оброчна чиния), моделирана с [[Орфизъм|орфически]] фигури <ref>Campbell, Joseph. ''The Masks of God: Creative Mythology''. 1968.</ref> заобикаляща седналас триизмерна богиня, седнала в центъра ѝ; дванадесетстеннадванадесетостенна чаша, пръстен с готски рунически надпис, голяма тава, две огърлици и стомна. Те представят многобройни стилове, като този на [[Хан (династия)|китайската династия Хан]], забелязан в токите на коланите, [[Елинистическа епоха|елинистични]] стилове в златните купи, [[Сасанидска империя|сасанидски]] мотиви в кошничките и [[Германи|германски]] модни стилове във фибулите.<ref>Herbert Kühn, "Asiatic Influences on the Art of the Migrations" ''Parnassus'' '''9'''.1 (January 1937, pp. 13-16, 43) p. 14</ref> Това се счита за характернихарактерно за космополитния възглед на [[Черняховска култура|черняховската култура]] и един регион без определени [[Топография|топографски]] граници.
[[Файл:Tezaurul_de_la_Pietroasele_Closca_MNIR_Tezaur.JPG|ляво|мини| Фибула с форма на орел]]
[[Файл:Closca_cu_puii_de_aur_IMG_1664.JPG|ляво|мини| Орлови средни фибули, носени в чифтове от готски жени]]
ПриписванетоАсоциирането на съкровището с определена култура и неговото датиране е направено чрез анализ на съставните предмети, техническите и стилистични детайли, присъстващи в начина им на изработка, както и чрез изучаване на някои документални източници. Отправната точка са рунически[[руни]]чески символи на огърлицата - от самото начало предполагасъкровището приписванесе приписва на съкровищетообщност наили нациялице от [[германски]] произход. Рудолф Ноймайстер поставя съкровището във връзка с важните моменти, настъпили през четвъртия век във всеобщата история. Той е този, който за първи път излага тезата за приписване на съкровището на Атанарик[[Атанарих]], водачътвожд на вестготите[[вестготи]]те, който е преминал през териториите, съставляващи днес Румъния. Хипотезата е поета от Александру Одобеску, който развива страст към изследване на съкровищата, за което публикува монографията Le Trésor de Pétrossa, публикувана между 1889 и 1900 г. Много европейски изследователи и специалисти са правили всякаквипредставяли хипотези относно произхода на съкровището, до превода на руническия текст и до стилистичното оформление на съставните обекти. Ако позоваването на документалните източници и на археологическите аргументи посочва датировка през 4 век сл. Н. Е., Стилистичниятто стилистичният анализ на 12-те парчета, пристигналидостигнали вдо съвременностсъвременността, казвапоказва, че индивидуалните стилове на изработване на всеки предмет са сред най-разнообразнитеразнообразни. ПоНамерени този начин трите колони иматса аналогии с предмети, откритидатирани отпрез бронзовата епоха и дори от епохата на неолита, патерапатерата произлиза от гръко-римските стилистични символи, четирите брошки - през четвърти век, плочата има специфични мотиви от бронзовата епоха и дори от епохата на неолита, широкишироките дръжки на многоъгълнимногоъгълните съдове, появяващиса се появил през 1 век от н.е., а формата на съда сза вино енохое[[ойнохое]] е известна от римската торевтика. Стилистичният характер, който оправдава приписването на съкровището на германските народи, е главата на птиците на брошките,; това е индикацията, която би подкрепила датирането на брошките закъм 4IV век, както и техния произход. Всички брошки присъстват, в допълнение към главата на птицата в натуралистична форма, както и полихромната украса, в междинна фаза между скито-сарматския и все повечепериод и повече стилизиранистилизираните модели от V век нататък. Главата на птицата се счита за характерен елемент за германските народи, тъй като тези племена предпочитат този елемент отповече, в сравнение със средноазиатските и иранските зооморфни декоративни мотиви. Не е възможно да се датира точна година на изработване на всеки обект, както не е възможно да се идентифицират работилниции заработилниците на изработването им, като се има предвид, че възможната зона би била между севернатасеверното част на Понт Оксин[[Черноморие]] и средиземноморския свят. ЗаСъкровището дае определи дата обаче, съкровището еприемливо датирано през 381 г., в която АтанарикАтанарих пристига в Константинопол, а всъщност и годината, в която е починал.
[[Файл:PietroaseleTreasureMNIR_Tezaur.JPG|дясно|мини| Златната патера]]
[[Файл:Tesaurul_de_la_Petrosa.jpg|дясно|мини|274x274пкс| Петроаското съкровище на корицата на едноименната книгата на Александру ''Одобеску'' (1889), художник Анри Тренк.]]
Петроаско съкровище'''Съкровището на Пиетроазеле''' (или '''съкровището на Петроса''' ), открито в Пиетроазеле, [[Бузъу|окръг Бузъу]], [[Румъния]], през 1837 г., е [[Готи|готско]] съкровище от края на IV век. То включва около 22 предмета от [[злато]], някои от които са сред най-известните примери за полихромния стил на [[Изкуство от периода на великото преселение на народите|миграционния период]]. От двадесет и двата предмета в съкровището са оцелели само дванадесет, съхранявани в Националния музей за румънска история в [[Букурещ]]. Те са голяма [[Фибула|фибула с]] орлова глава и три по-малки, инкрустирани с полускъпоценни камъни; [[патера]] (кръгла оброчна чиния), моделирана с [[Орфизъм|орфически]] фигури <ref>Campbell, Joseph. ''The Masks of God: Creative Mythology''. 1968.</ref> заобикаляща седнала триизмерна богиня в центъра; дванадесетстенна чаша, пръстен с готски рунически надпис, голяма тава, две огърлици и стомна. Те представят многобройни стилове, като този на [[Хан (династия)|китайската династия Хан]], забелязан в токите на коланите, [[Елинистическа епоха|елинистични]] стилове в златните купи, [[Сасанидска империя|сасанидски]] мотиви в кошничките и [[Германи|германски]] модни стилове във фибулите.<ref>Herbert Kühn, "Asiatic Influences on the Art of the Migrations" ''Parnassus'' '''9'''.1 (January 1937, pp. 13-16, 43) p. 14</ref> Това се счита за характерни за космополитния възглед на [[Черняховска култура|черняховската култура]] и един регион без определени [[Топография|топографски]] граници.
 
Съкровището от Пиетроаса, наречено от румънците и ''Cloșca cu pui de aur (Златния курник)'', влезевлиза в музейнатамузейните веригаекспозиции отна 28 март 1842 г., в деня, когато беше неразделна част отсред експонатите на колежа „Свети Сава“ в Букурещ, коитоосновал бяха в основатафонда на фондация НационалниятНационалния музей на антиките, който е бил подчинен на Eforia of Schools в Букурещ. Съкровището имашеима няколко престижни участия на Световното изложение в Париж през 1867 г., Изложението на музея в Южен Кенсингтън през 1868 г., Световното изложение през 1873 г. във Виена и Световното изложение в Париж през 1900 г.
Когато в края на XIX век Александру Одобеску публикува книгата си за съкровището <ref>Odobescu, Alexandru, ''Le Trésor de Petrossa'', [[Paris]], 1889-1900.</ref> той смята, че такава великолепна изработка е можела да принадлежи само на [[Атанарих|Атанарих -]] починалият през 381 г. [[вожд]] на [[Тервинги|тервингите]]. Съвременните археолози са скептични към това предположение.
 
С течение на времето съкровището преминава и през събития, които му причиняват нови щети. Такъв бешее обирът през 1875 г. в Музея на антиките в Букурещ, разположен в Университетския дворец,. къдетоОбектите главниятса геройоткраднати бешеот Думитру Пантазеску-Попеску, от Титу. Обектите отноводопълнително са обезобразени, като най-повредена е вписанатанадписаната колона[[торква]], от която половината е загубена, иа руничният текст е изрязан, половината остава на единия фрагмент, а останалите на другия. Щети настъпинастъпват и при пожара от 1884 г., който също се случи в Музея на антиките в двореца на университета в Букурещ. След пожара румънският крал [[Карол I]] реширешава да възстанови напълнореставрира съкровището в [[Берлин.]] Главниятбижутера бижутер бил ПолПаул Телге. СледНаправено това направи второтое копие на съкровището вс техниката на галванопластикагалванопластиката. Възстановените предмети и техните копия са останали в същото състояние и до днес. За да укрепи повредените златни конструкции, Телге направи добавки от сребро и бронз, запоради ​​коитокоето съкровището днес тежи 19 755,33 грама.
 
Съкровището е изпратено за съхранение в [[Русия]] през декември 1916 г., когато [[Германска империя|германските]] армии окупират Румъния през [[Първа световна война|Първата световна война]] и е върнато едва през 1956 г.
 
== Компоненти ==
Атомен анализ на златното съкровище на Пиетроазеле достига до заключението, че от гледна точка на концентрациите Ir/Au, Cu/Au и Ag/Au трите стила са струпани. Според данните за концентрацията на иридий, предположението за [[даки]]<nowiki/>йски произход на съкровището е изключително невероятно, с което и хипотезата, че римски императорски златни монети са били използвани за производство на артефакти от Петроаса, не съответства на концентрациите на посочените метали. <ref>Journal of Radioanalytical and Nuclear Chemistry, 240 (1999) 897 NUCLEAR ANALYSES OF THE PIETROASA GOLD HOARD, Viorel Cojocaru, Cãlin Besliu and Cristina Anton Manea</ref>
 
== Вижте също ==
 
* Пръстен на Пиетроаса
* Румънско съкровище
от румънското вики : селяни Йон Лемнару и тъста му Стан Аврам в долината Ургоая (дн.Пиетроазеле) под платото, наречено тогава Виа Арденилор, под лозе, на около километър от мястото на римския лагер. с общо тегло 18,7975 килограма от злато и много скъпоценни камъни като гранати, алмандини, турмалини, смарагди, скални кристали, сапфири и цветно стъкло, като много от тях са били унищожени и изсечени с брадва от Анастасе Арнъутул, което е довело до изкълчване на скъпоценни камъни, много от които са изгубени днес
 
Приписването на съкровището и неговото датиране е направено чрез анализ на съставните предмети, техническите и стилистични детайли, присъстващи в начина им на изработка, както и чрез изучаване на някои документални източници. Отправната точка са рунически символи на огърлицата - от самото начало предполага приписване на съкровището на нация от германски произход. Рудолф Ноймайстер поставя съкровището във връзка с важните моменти, настъпили през четвъртия век във всеобщата история. Той е този, който за първи път излага тезата за приписване на съкровището на Атанарик, водачът на вестготите, който е преминал през териториите, съставляващи днес Румъния. Хипотезата е поета от Александру Одобеску, който развива страст към изследване на съкровищата, за което публикува монографията Le Trésor de Pétrossa, публикувана между 1889 и 1900 г. Много европейски изследователи и специалисти са правили всякакви хипотези относно произхода на съкровището, до превода на руническия текст и до стилистичното оформление на съставните обекти. Ако позоваването на документалните източници и на археологическите аргументи посочва датировка през 4 век сл. Н. Е., Стилистичният анализ на 12-те парчета, пристигнали в съвременност, казва, че индивидуалните стилове на изработване на всеки предмет са сред най-разнообразните. По този начин трите колони имат аналогии с предмети, открити от бронзовата епоха, патера произлиза от гръко-римските стилистични символи, четирите брошки през четвърти век, плочата има специфични мотиви от бронзовата епоха и дори от епохата на неолита, широки дръжки на многоъгълни съдове, появяващи се през 1 век от н.е. а формата на съда с енохое е известна от римската торевтика. Стилистичният характер, който оправдава приписването на съкровището на германските народи, е главата на птиците на брошките, това е индикацията, която би подкрепила датирането на брошките за 4 век, както и техния произход. Всички брошки присъстват, в допълнение към главата на птицата в натуралистична форма, както и полихромната украса, междинна фаза между скито-сарматския и все повече и повече стилизирани модели от V век нататък. Главата на птицата се счита за характерен елемент за германските народи, тъй като тези племена предпочитат този елемент от средноазиатските и иранските зооморфни декоративни мотиви. Не е възможно да се датира точна година на изработване на всеки обект, както не е възможно да се идентифицират работилници за изработването им, като се има предвид, че възможната зона би била между северната част на Понт Оксин и средиземноморския свят. За да определи дата обаче, съкровището е датирано през 381 г., в която Атанарик пристига в Константинопол, всъщност годината, в която е починал.
 
С течение на времето съкровището преминава и през събития, които причиняват нови щети. Такъв беше обирът през 1875 г. в Музея на антиките в Букурещ, разположен в Университетския дворец, където главният герой беше Думитру Пантазеску-Попеску от Титу. Обектите отново са обезобразени, като най-повредена е вписаната колона, от която половината е загубена и руничният текст е изрязан, половината остава на единия фрагмент, а останалите на другия. Щети настъпи и при пожара от 1884 г., който също се случи в Музея на антиките в двореца на университета в Букурещ. След пожара румънският крал Карол I реши да възстанови напълно съкровището в Берлин. Главният бижутер бил Пол Телге. След това направи второто копие на съкровището в техниката на галванопластика. Възстановените предмети и техните копия са останали в същото състояние и до днес. За да укрепи повредените златни конструкции, Телге направи добавки от сребро и бронз, за ​​които съкровището днес тежи 19 755,33 грама.
 
Съкровището от Пиетроаса, наречено от румънците и Cloșca cu pui de aur, влезе в музейната верига от 28 март 1842 г., в деня, когато беше неразделна част от експонатите на колежа „Свети Сава“ в Букурещ, които бяха в основата на фондация Националният музей на антиките, който е бил подчинен на Eforia of Schools в Букурещ. Съкровището имаше няколко престижни участия на Световното изложение в Париж през 1867 г., Изложението на музея в Южен Кенсингтън през 1868 г., Световното изложение през 1873 г. във Виена и Световното изложение в Париж през 1900 г.
Tezaurul de la Pietroasa aflat astăzi expus la [[Muzeul Național de Istorie]] din [[București]] are în componență 12 obiecte care totalizează o greutate de {{formatnum:19755.33}} de grame, după cum urmează în tabelul de mai jos:
{| class="wikitable"
|-
! # !! Изображение !!Скица на Одобеску || Описание
! # !! Imagine !! Stampa lui [[Alexandru Odobescu]] || Descriere
|-
| 1 || [[File:Tesoro di pietroasele, collier, IV-V sec, 0.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela I.jpg|180px]] ||Обикновено колие с форма на пръстен, кръгло сечение и гладка повърхност. Система за затваряне, състояща се от пръстен в единия край и кука в другия - армилия или [[торква]] и колие с рунически надпис.
|-
| 2 || [[File:Tesoro di pietroasele, missorio, IV-V sec.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela II.jpg|200px]] ||Табличка с кръгла форма и леко вдлъбнат профил; ръбът е украсен с полусферични златни перли, подредени по двата ръба по техниката "au repousse". Между краищата са изобразени начупена линия и стилизирани палмети. В средата е създаден меандър регистър, вътре в който е концентрично стилизирано цвете.</ref>
| 2 || [[File:Tesoro di pietroasele, missorio, IV-V sec.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela II.jpg|200px]] ||Taler cu o formă circulară ce are un profil ușor concav și marginea este ornamentată cu perle semisferice din aur dispuse pe amândouă muchiile în tehnica „au repousse”. Între muchii a fost prevăzută o linie zig-zagată și palmete stilizate. La mijloc a fost creat un registru meandric, în interiorul căruia a fost stilizată concentric o floare.<ref>clasate.cimec.ro: ''[http://clasate.cimec.ro/detaliu.asp?tit=Taler--Taler-mare&k=13A460C139FA4360A9326369E990833E Talerul]''</ref><br><br>''Vezi articolul principal'': [[Taler (Tezaurul de la Pietroasa)|Talerul de la Pietroasa]]
|-
| 3 || [[File:Tezaur MNIR IMG 7331.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela IV.jpg|200px]] ||Farfurie cu o formă concavă cu registre concentrice și decor „au repousse”. O ghirlandă cu frunze de viță și ciorchini de struguri sunt figurați în primul registru. Concentric apar 16 personaje mitologice și în ultimul registru se văd mai multe animale și un cioban. La mijloc, este o statuetă în chip de zeitate feminină ([[Cybele|CYBELE]]?) care stă pe un tron și care ține în mâini un vas cilindric.<ref>clasate.cimec.ro: ''[http://clasate.cimec.ro/detaliu.asp?tit=Vas--Patera&k=E4DECE328FAE45C8B8DCF8F2146FC9C4 Farfuria cu personaje mitologice]''</ref><br><br>''Vezi articolul principal'': [[Patera (Tezaurul de la Pietroasa)|Patera de la Pietroasa]]
|-
| 4 || [[File:Tesoro di pietroasele, oinochoe, IV-V sec, 01.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela VI.jpg|200px]] ||Ibricul,Съд vasс cuедна unдръжка singur mâner, în vechime: oenochoe[[ойнохое]]. ÎnălțimeaВисочина 36 centimetriсантиметра, diametrulмаксимален maximдиаметър 10, greutateaтегло 1 kilкил. 7155716 г.<ref name=alex3/><br><br>''Vezi articolul principal'': [[Vasul oenochoe (Tezaurul de la Pietroasa)|Vasul oenochoe de la Pietroasa]]
|-
| 5 || [[File:Tesoro di pietroasele, collare, IV-V sec.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela VIII.jpg|200px]] ||Colan de formă elipsoidală lucrat din 2 plăci suprapuse, inegale, încheiate prin balamale cu ac. Placa superioară înclinată, lucrată „a jour” prezintă un decor cu casete în formă de trefle, palmete, cercuri, inimioare, triunghiuri și dreptunghiuri. Se mai păstrează 15 pietre dintre care: -9 granate (1 cabochon, 4 inimioare, 1 treflă și 3 fantezie) de cca 5,00 kt în total; -4 pietre verzi malahit, format plat, triunghiular de cca 0,30 kt în total; -2 pietre albastre lapislazuli, rotunde de cca 0,20 kt în total.<ref>clasate.cimec.ro: ''[http://clasate.cimec.ro/detaliu.asp?tit=Colier--Colan&k=022C9167FF29426AA03D138EB3079B78 Colanul elipsoidal]''</ref><br><br>''Vezi articolul principal'': [[Colanul elipsoidal (Tezaurul de la Pietroasa)|Colanul elipsoidal de la Pietroasa]]
|-
|}
== Външни връзки ==
 
== Вижте също ==
* [http://www.mnir.ro/ro/colectii/tezaur/Pietroasa/tezaur-Pietroasa-1.html Съкровището на Пиетроазеле], в Националния музей zа румънска история
* [[Румънско съкровище]]
* [http://www.mnir.ro/ro/colectii/tezaur/Pietroasa/tezaur-Pietroasa-foto.html Илюстрации]
== Външни връзки ==
* [http://www.mnir.ro/ro/colectii/tezaur/Pietroasa/tezaur-Pietroasa-1.html Съкровището на Пиетроазеле], в Националния музей за румънска история
* [https://web.archive.org/web/20091027152148/http://geocities.com/romaniancoins/500lei01pietroasa.html Монети, изобразяващи съкровището]
* [https://web.archive.org/web/20070114030307/http://www.hp.uab.edu/image_archive/ujg/metalwork02.jpg Великолепната брошка със златен орел]