Разлика между версии на „Пренк Якова“

м
дребни
м (дребни)
{{Личност|композитор}}
'''Пренк Якова''' ({{lang|sq|Prenk Jakova}}) (27 юни 1917 г. – 16 септември 1969 г.) е [[Албания|албански]] [[композитор]], музикант и автор на „ ''Мрика“Мрика'' (1958) – първата албанска опера. Родом от [[Шкодра]], той учи при Мартин Гьока и Зеф Курти.
 
Виртуозен кларнетист, през по-голямата част от живота си, Якова работи като учител по музика и се отличава като наставник на четиримата най-важни композитори на класическа музика от Северна Албания: Ческ Задея, Тиш Дайджа, Тонин Харапи и Симон Гьони .
 
Освен всичко това, той е директор на музикалния оркестър и на Дома на културата в ШкодерШкодра.
 
Покрай оперите, Якова оставя на потомството много песни и народни музикални произведения с негова композиция.
Бившите възпитаници на Якова, Ческ Задея и Тонин Харапи стават свидетели на рязката промяна в поведението на своя учител, след като излиза от затвора – връща се на работа и започва да ходи в 7 сутринта и да се прибира вкъщи едва късно вечер.
 
В периода 1948 – 1951 г. Якова работи като учител по музика в две училища в ШкодерШкодра, но никога не отсъства от нито един ден от практиките на оркестъра на Дома на културата в ШкодерШкодра.
 
В началото на певческия фестивал през 1952 г. в Албания, има множество талантливи солисти и добри симфонични оркестри. През юни същата година поетът Ллазар Силияй е натоварен да напише поезия за младежката работа върху нова водноелектрическа централа, която се изгражда на река [[Мат (река)|Мар]].
 
Парчето започва като песен, но след това придобива по-дълга форма и бива разделено на две действия, наречени ''Dritë mbi Shqipëri'' (на български:Светлините на Албания), представени през 1952 г. в Тирана. Парчето служи като ембрион на първата албанска опера „ ''Мрика“Мрика'', по която Якова работи през следващите 6 години и в крайна сметка репетира за пръв път на 2 май 1958 г. и изнася на сцена на 12 ноември същата година.
 
На 1 декември 1958 г. операта получава своята премиера в театър „Миджени“, а след някои представления в града, на 27 и 28 декември тя се показва в театъра на Академията за музика и изкуства на Албания.
В края на представлението, Кадри Хазбиу, тогавашен министър на вътрешните работи, изказва своите благодарности на всички артисти и вдига наздравица за Якова. Събитието е счетено за важно и композиторът получава телеграми с поздравления от много композитори по целия свят за успеха на първата си опера.
 
Изключителният успех на „''Мрика“Мрика'' води до среща между [[Енвер Ходжа]] и ДжаковаЯкова. Ходжа моли Якова да напише друга опера, този път за албанския национален герой, [[Скендербег]], но Якова отговарпя, че „оперите не са като питки, които могат да бъдат поставени във фурната по всяко време“. Смята се, че Ходжа се изсмял на този отговор и веднага уверил Якова, че той лично ще осигури всички необходими условия, за да гарантира успеха на операта.
 
„Скрендербеу“ действително получава своята премиера 10 години след „Мрика“. Якова работи много интензивно по музиката, като в същото време има и множество отговорности като директор на Дома на културата, а също и преподавателски задачи.
 
В крайна сметка, операта е завършена и занесена за одобрение в Тирана. Якова бива помолен да прегледа много части от нея, нещо, което категорично отказва да направи и в крайна сметка получава подкрепата на тогавашния министър на културата Фадил Пачрами, . Въпреки че „Скендербеу“ постига голям успех и Якова бива поздравен от Енвер Ходжа, трудностите на осъществяването ѝ имат тежки последици върху духа на Якова, довели до опита му за самоубийство на 9 септември 1969 г. Якова от втория етаж на Дома на културата в Шкодер, умирайки няколко дни по-късно на 16 септември.
 
Жителите от ШкодерШкодра, шокирани и огорчени от смъртта на великия композитор, организират внушително погребално шествие за Якова. Смъртната церемония бива придружена от звуците на музикалната група на град ШкодерШкодра, създадена от самия Якова.
 
== Наследство ==