Жан Сибелиус: Разлика между версии

'''Дървесната нимфа''', отново едночастна, е написана през 1894. Премиерата и е през април 1895 в Хелзинки, като диригент отново е Сибелиус. Инспирирана е от произведение на шведския поет Виктор Ридберг, носещо същото име. ИзгладенаИзградена е от 4-тири големи части, с преобладаващи настроения – героична жизненост, превъзвбуденост, третото – задушевна любов и четвъртото – неутешима мъка.

'''Сюитата на Lemminkäinen''' е композирана в началото на 1890. Замислена е като митологична опера, но след това, под влияние на Вагнер, Сибелиус я прави симфонична поема в 4-тири части. Посветена е на героя от финландския епос „Калевала“ – Леминкейнен. Смята се, че в самата поема има още няколко поеми – Лебедът на Туонела – 2 –2– 3 част, се изпълнява и отделно.

'''Океаниди, Нимфата на морето''' (Дъщерята на океана – Гръцка митология), е едночастна поема, композирана през 1913  – 1914. Премиерата ѝ е на 4 юни 1914 в Норфолк, [[Кънектикът]], [[САЩ]] като Сибелиус я дирижира.

Тапиола, последното произведение на Сибелиус за оркестър, е поръчано от Уолтър Дамрош за Нюйорската филхармония, където се състои и премиерата му през декември 1926. Вдъхновена е от Тапио, горски дух от епоса „Калевала“. Тази поема е възхвалена от много критици, като композиторът и биограф Сесил Грей казва, че „дори Сибелиус да не беше написал нищо друго през живота си, това произведение щеше да го провъзгласи като един от най-великите майстори на всички времена“.