История на българското книгопечатане: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
rv Версия от 11:30, 14 декември 2020 на Ket Етикет: Ръчна отмяна |
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 6:
В историята на българското [[кирилица|кирилско]] [[книгопечатане]] има само една оригинална [[Инкунабула]] – частично ''Житието на [[Стефан Дечански]]'' от [[Григорий Цамблак]], отпечатано с [[Псалтир]]а. <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 198, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref> Освен него в [[Цетине]] се печатат още четири книги – ''[[Октоих]] Първогласник'' на 4 януари 1494 г.; ''Молитвеник'' или ''[[Требник]]''; ''[[Псалтир]]'' излязъл от печат на 22 септември 1495 г. и ''Октоих Петогласник''.
През 1507 г. излиза „Служебник“ под пресата във Влашко [[Търговище (Румъния)|Търговище]]. Според мнението на [[Петър Илчев]], точно тази печатна книга на [[Йеромонах Макарий]] трябва да се зачита за първата българска такава, а не [[инкунабула|инкунабулите]] от Цетине, независимо че Григорий Цамблак е български писател. <ref>
В Грачаница работи и [[Яков Крайков]]. Други центрове за кирилско книгопечатане [[Венеция]], [[Милешево]], [[Горажде]], [[Руйно]] в [[Западна Херцеговина]] и [[Белград]]. Кирилски печатници има и във [[Влашко]] – в [[Търговище]]; в [[Молдова]] – в [[Сучава]] и в [[Трансилвания]] – [[Брашов]]. До 19 век в румънските земи се печати на [[румънска кирилица]].
|