Разлика между версии на „История на българското книгопечатане“

(Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8)
В историята на българското [[кирилица|кирилско]] [[книгопечатане]] има само една оригинална [[Инкунабула]] – частично ''Житието на [[Стефан Дечански]]'' от [[Григорий Цамблак]], отпечатано с [[Псалтир]]а. <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 198, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref> Освен него в [[Цетине]] се печатат още четири книги – ''[[Октоих]] Първогласник'' на 4 януари 1494 г.; ''Молитвеник'' или ''[[Требник]]''; ''[[Псалтир]]'' излязъл от печат на 22 септември 1495 г. и ''Октоих Петогласник''.
 
През 1507 г. излиза „Служебник“ под пресата във Влашковлашко [[Търговище (Румъния)|Търговище]]. Според мнението на [[Петър Илчев]], точно тази печатна книга на [[Йеромонах Макарий]] трябва да се зачита за първата българска такава, а не [[инкунабула|инкунабулите]] от Цетине, независимо че Григорий Цамблак е български писател. <ref>{{Citation |title=БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК В ПРЕДИСТОРИЯТА НА КОМПАРАТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА И В ЕЗИКОВИЯ СВЯТ НА РАННИЯ ЕВРОПЕЙСКИ МОДЕРНИЗЪМ стр. 60 |url=http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/L_Ilieva_BG_ezik_i_kfmparativna_lingvistika.pdf |access-date=2018-06-22 |archivedate=2018-06-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180621093344/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/L_Ilieva_BG_ezik_i_kfmparativna_lingvistika.pdf }}</ref>
 
В Грачаница работи и [[Яков Крайков]]. Други центрове за кирилско книгопечатане [[Венеция]], [[Милешево]], [[Горажде]], [[Руйно]] в [[Западна Херцеговина]] и [[Белград]]. Кирилски печатници има и във [[Влашко]] – в [[Търговище]]; в [[Молдова]] – в [[Сучава]] и в [[Трансилвания]] – [[Брашов]]. До 19 век в румънските земи се печати на [[румънска кирилица]].