Печенеги: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30:
В Приазовието тази част от печенегите, която преминава Волга през 9 век, първоначално е съюзник на [[хазари]]те в борбата им с [[кабари]]те и [[маджари]]те, но по-късно е във враждебни отношения с почти всичките си съседи. Арабски извори съобщават за чести хазарски нападения над печенегите и за много печенежки роби, взимани от хазарите.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/rus7/Gardizi/frametext_1.htm Бартольд, В. В. Отчет о поездке в Среднюю Азию с научной целью 1893 – 1894 гг., – в: Бартольд, В.В. Сочинения. В 9-и томах, Т. IV. Москва 1966]</ref> През втората половина на IX век печенегите влизат в съюз с [[Византия]], който трае повече от 150 години. Печенегите се превръщат в основен фактор за сдържане на византийските врагове – българи, руси, маджари, хазари. Около 80-те години на IX век печенегите опустошават голяма част от [[Крим]], разрушават [[Фанагория]] и по-голямата част от българските и хазарски поселища в района<ref>[http://www.russiancity.ru/ybooks/y1.htm#c7 Плетнева, Светлана. Хазары, Москва 1976, с. 65.]</ref>. По това време те изтласкват маджарите на запад, между реките [[Днепър]] и [[Днестър]] (в областта [[Ателкуз]]). В [[895]] година в съюз с българския княз [[Симеон I]] печенегите нападат и опустошават маджарските поселища в Ателкуз (между реките Днестър и [[Южен Буг]]), в резултат на което маджарите преминават [[Карпати]]те и се установяват в [[Панония]]<ref>''Димитров'', Хр., Българо-унгарски отношения през Средновековието, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София 1998, ISBN 954-430-549-1, с. 36 – 37.</ref>. През [[X век]] земите на печенегите се простират от двете страни на река Днепър – на запад те достигат до река [[Сирет]] в днешна [[Румъния]] или до Карпатите.
[[File:MadridSkylitzesFol173ra.jpg|thumb|дясно|upright=1.25|Печенегите избиват войската на [[Светослав I|Святослав I]]. Миниатюра от Мадридския препис на хрониката на [[Йоан Скилица]]]]
Първото споменаване на печенегите в древноруските летописи е в „[[Повесть временных лет]]“, която съобщава, че през [[915]] година печенегите сключват мирен договор с княз [[Игор I|Игор]]<ref>[http://www.imwerden.de/pdf/povest_vremennyx_let.pdf Повесть временных лет, перевод Дмитрий С. Лихачов, Москва-Augsburg 2003, с. 14]</ref>. Въпреки това, през Х и XI век те често водят войни с [[Киевска Рус]]. През [[968]] година обсаждат без успех [[Киев]], а през [[972]] година, водени от хан Куря, убиват завръщащия се от поход в [[България]] киевски княз [[Светослав I|Святослав I]]. Различни печенежки вождове са във враждебни или съюзни отношения с различни руски князе. В [[992]] година печенежкият набег срещу Русия завършва с поражение. В края на Х век печенеги са наемници на [[Волжка България]] във военните акции срещу Киевска Рус.<ref>[http://s155239215.onlinehome.us/turkic/10_History/Djagfar_Tarihi/Volume2/DjagfarTarihiV2P2Ru.htm Бахши Иман. Джагфар тарихы (Летописы Джафгара), Том 2, Часть 1, Глава 4 Булгарское государство периода эмирата (865 – 1236 гг.)]</ref> Печенегите взимат участие и в междусобната война в Русия през 1015-1019 година на страната на неуспелия кандидат за русия трон Святополк Владимирович. В 1017 година печенегите обсаждат Киев, но са разбити от войските на Ярополк Владимирович и съюзени с него [[варяги]].
Арабският автор от ХI век Ал Бекри описва ''Баджанакия'' като страна дълга и широка 30 дни път, разположена на север от Хазария, на запад от узите, на изток от славяните и на юг от страната на джиджахите. Баджанакия е равнинна, в нея няма укрепени места, в които жителите на страната биха могли да намерят убежище. В противовес на честите сведения за военни стълкновения между печенегите и техните съседи, Ал Бекри пише, че печенегите търгуват с всичките си съседи.<ref name="Ал Бекри">[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Russ/X/Bekri/frametext.htm Известия ал-Бекри и других авторов о Руси и славянах. Часть 1 // Записки Императорской Академии Наук. Том 32. Приложение № 2. Санкт Петербург, 1879.]</ref>
През [[1036]] година печенегите отново достигат Киев и го обсаждат, но са разбити от княз [[Ярослав Мъдри]] и по-големият дял от тях се оттегля на Балканите. С това поражение, както отбелязва Лев Гумильов, западното обединение на печенегите се разпада.<ref>Гумилев, Л. Н. Ритмы Евразии, Москва 1993, с. 530</ref> През [[1121]] година киевският княз [[Владимир Мономах]] прогонва останалите в териториите, съседни на Киевска Рус, печенези и сродното им племе [[берендеи]].
През XI век печенегите окончателно са изтласкани от притиснатите от [[кумани]]те [[узи]] към [[Унгария]] и на [[Балканите]].<ref>[https://www.academia.edu/41300598/THE_BIRTH_OF_THE_COSSACK_HOSTS_11th_-_13th_CENTURY_._CUMANS_BRODNICS_AND_BERLADNICS Tiuliumeanu, Mihai. The birth of the Cossack hosts (11th – 13th century). Cumans, Brodnics and Berladnics. Proceedings of the International Conference „Danubian Cossacks – Origins and Cohabitation in Northern Dobrudja“, Tulcea, Romania, Tulcea, April 6, 2019, p. 48.]</ref> Отделни печенежки групи стигат до [[Грузия]] и [[Полша]], където образуват наемни отреди.
| |||